Банер
Виена няма гето заради мъдрата си жилищна политика

Строителството на общински жилища бе основна тема на кръглата маса, която се проведе в София с участието на представители на местната власт, депутати, учени и експерти от Виена. Всички единодушно се обединиха около заключението, че българското население има нужда от финансово достъпни общински жилища – и то не само най-бедните, най слабите социално слоеве, а средното съсловие.

Поради ограничения си финансов ресурс българските общини обаче не са в състояние да финансират подобни проекти, а за да се разкрият други възможности за финансиране, е необходима промяна в законовата рамка, която да позволи друго ниво на взаимодействие между държавата, местната власт и частните инвеститори. В правната рамка у нас в момента дори няма дефиниция на понятието "социално жилище", което във Виена всъщност не се разбира като социална институция за хора със специални потребности, а като достъпно жилищно пространство за всеки.
Участниците от община Виена представиха опита на европейската столица с най-голям общински жилищен фонд. При население от 1,8 млн. във Виена има 983 840 жилища. Делът на общинските жилища е 26,3%, а допълнително има и 16% спонсорирани от местната власт домове. Общината в момента сама управлява и поддържа 220 000 жилища, санира средно годишно по 9500 и започва ежегодно строителството на 10 000 нови апартамента. Разбира се, измеренията не са съпоставими с условията у нас при бюджет от 13,4 млрд. евро, но е важно, че в австрийската столица има много ясна правна регламентация за подобен тип социални жилища. Например по 0,5% (за работник и за работодател) от заплатите се отчисляват за спонсорирано жилищно строителство. Отделно законът предвижда съществуването на частни предприятия с идеална цел. При определени ясни критерии и контрол те строят общински и спонсорирани жилища без печалба, без плащане на данъци, при дългосрочно фиксирани наеми от порядъка на 7,2-7,5 евро на кв. м.
"Спонсорираното жилищно строителство се основава на принципа на обществената полезност, печалбите трябва да се реинвестират в строителство на социални жилища", каза Сузане Бауер от община Виена. Спонсорирането се извършва под формата на нисколихвени кредити (1%) за срок от 30-35 години. Това финансиране покрива около една трета от общите разходи за строителството.
Мартин Поспишил, също от община Виена, подчерта, че далновидната жилищна политика е това, за което ще ни бъдат благодарни поколенията след нас, защото предоставянето на жилища, обвързани с дългосрочни социално поносими наеми, предотвратява "балоните в сферата на недвижимите имоти" и предотвратява кризите. По този начин Виена остава не много засегната от финансовата криза отпреди няколко години. "Ние нямаме гето, защото не си позволяваме да задоволяваме жилищните нужди само на крайно нуждаещите се, а реагираме на търсенето на различни видове граждански прослойки – млади семейства, възрастни хора, домакинства от един човек и т.н.", добави той.
Организаторите на форума от Асоциацията на българските градове и региони заявиха твърдото си намерение да не приключат инициативата си за интегриран подход за устойчиво социално развитие чрез създаването на достъпен общински и държавен жилищен фонд с приключването на днешната кръгла маса. Обмяната на опит с водещите европейски градове ще продължи, докато се подготвят съответните законови промени.

Съобщи Тони Титянова