Виктория Милчева e родена на 3 февруари 1985 г. в град София. Завършва образованията си в родния си град. От години Виктория се занимава с маркетинг, реклама и (PR) на много известни личности.
Актриса по образование, Виктория Милчева пише от ранна възраст. Сътрудничила е на сп. „Ние жените“, „Вестник за дома“, „Куриер 5“, сп. „Черно и бяло“ и други. Работила е в детското списание „Зорница за нашите деца“, управител и отговорен редактор е на сайта „България без граници“. От 2007 г. е приета за член на Съюза на българските журналисти и е зам. председател на дружество „Меридиани“ към Съюза на българските журналисти, където отговаря за младежкия конкурс на името на Хр. Смирненски. 

От 2003 г. до момента е председател на Сдружение „Обединена младеж“.
Виктория Милчева през 2015 г. печели награда от „Европейски срещи“ за поезия и франкофония от Асоциацията за Европейски срещи и Европоезия в Париж, Франция за стихотворението - "Остани до мен". То е включено в сборник с останалите отличени творци от цяла Европа. Младата поетеса през 2015 г. спечели отличието V.I.P. MEDIA AWARDS 2015 - "Мост между българите в страната и чужбина" за сайта " България без граници“. Виктория е носителка на две поетични награди през 2007 г. - една, от които е от Академия „Алдо Моро“ – Лече, Италия. През 2014 г. Виктория е съавтор на книгата „Годината на коня - покровител на България“.
През тази година излиза първата самостоятелна книга на Виктория Милчева с любовна лирика „Обичай ме навеки“. Потомка е на известния просветител Г. Богданов, съратник на Йоаким Груев, оставил диря в книжовното дело през Възраждането. Внучка е на двама писатели – прадядо й поетът Иван Милчев освен с великолепните си творби, остава в историята на българската литература и като първия български писател поканен в Китай през 50-те години. Автор на книги за деца и възрастни, получил посмъртно награда от Държавен архив – Монтана за това, че е дарил книги от личната си библиотекана на града. 

Баба й – поетесата Крася Титянова, има издадени десет книги, като детската й поема „Патилата на мишлетата“ е преведена на 4 езика. Носителка е на редица национални и международни поетични награди. В Чикаго по покана на българската творческа общност и на американска културна институция. Краси Титянова получи „Златен ритон“ за десетата стихосбирка и поздравителен адрес от Министерството на културата.
Майка й Антоанета Титянова е носител на „Златното перо“ и „Народен будител“ за публицистика и литература, на френската награда на Форум де фам медитеране.
През 2010 се ражда нейният син Антон, с който тя много се гордее.

http://viktoriamilchevaart.blogspot.bg/
https://www.facebook.com/Viktoriamilchevaart/

ТВОРЧЕСТВО :

 ВЯРНА ЛЮБОВ

Зад утрото ясно се е скрила нощта –
тъмна безразлична, коварна.
Мечтая за чистите пориви на младостта.
Мечтая за любов безкрайна и вярна.

Сладък парфюм на любими цветя –
крия аз в моето любящо и верно сърце.
Сънувам любимия и търся радостта
оглеждам се в неговото тайнствено лице.

Двама прегърнати танцуваме под дъжда.
Той отмива късчета от старите рани.
Мъча се да изтъркам всяка ръжда
и да настанат дни лъчисти, отбрани.

Но той е като изкривено огледало –
един ден прекрасен, любеобилен и чист,
на другия ден изгаря щастието цяло
и превръща се в каменен обелиск.

Как да обичам този човек с две лица?
Как да повярвам на искреност и вярност?
Той носи в утробата си две женски сърца
и иска от мен да скрие своята коварност.

 ОБИЧ

/на сина ми Антон/

В заблуда дълго аз живях,
мислих, че ще бъда обичана, засмяна.
Летях, мечтах, но за нещастие разбрах,
че истинска любов в живота няма.

Господ прекрасен дар ми изпрати
за детето мое аз живея.
Любовта за мене няма дати,
за моя син ден и нощ копнея.

Благодаря ти, Господи, за всеки ден
и за сина, с който ме дари.
Той е богатство истинско за мен
и щастие що безспир у мен гори.

С ЦЕЛУВКА НЕЖНА ГЛЪТКА ВИНО ДА ОТПИЕМ

Вървя сред лехите с нацъфтели рози.
Тук няма фалш и лицемерни пози.
Носи се мирис на нежни цветя
и красота, която ме кара да летя.

Имам желания и хиляди надежди
с чаша вино отмятам болка и одежди.
Пирина пее моята лирична песен -
душата ми по теб лети. Животът е чудесен!

Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама.
Сърцето ми зове те, любими, без драма.
Искам телата с постеля топла да обвием,
с целувка нежна глътка вино да отпием.

Не искам повече болка и тъга.
Ела! Остани при мене навеки сега!
Искам да усещам сърцето ти лудо
да преживеем двама поредното чудо.

Чакам те! Къде се бавиш, мили!
Ела! Да те чакам вече нямам сили.
Искам със светлина живота ми да озариш.
Любов,внимание и нежност да ми дариш.

Да почувствам, че отново аз живея,
че с хиляди мечти не спирам да лудея.
С чаша руйно вино в буйна младост
да отпием първа глътка обща радост.

От копнежи тялото ми нежно тръпне.
Мрачната завеса съдбата ще отдръпне.
С целувка страстна, а не фалшива, снежна
ще поема капчици пелин от кожата ти нежна.

Искам ти да дойдеш с поглед напет.
И с теб двама да продължим напред.
Седя и чакам с надежда да те зърна
не се боя щастието с тебе да прегърна.

АЗ ЩЕ БЪДА

Луната озарява морския бряг.
Лежа и те чакам на самотния плаж.
В деличината чувам гласа ти благ –
обвита в прозрачен девически плащ.

Посрещаме изгрева прегърнати двама
като бурна вълна ме грабна ти.
Танцуваме в заглас като в древна драма
сред топлите пясъци чак до зори.

Дойде в живота ми някък случайно.
Със зората чакаме двама мига
и танцуваме в мрака потайно,
а вълните ни обгръщат до заранта.

Аз ще бъда твоята бъдеща гара
ще слезем заедно ръка в ръка.
Вървим и мълчим. Луната догаря.
Посрещаме зората в целувка сега.