Снежана Галчева е родена и израства в София. Завършила е специалност „Българска филология”. Трудовият й стаж преминава в управленската администрация на БТК /Българска Телекомуникационна Компания/ - Център по електронизация и нови технологии в съобщенията. От дванадесет години живее и работи в САЩ – гр. Чикаго и продължава да пише поезия. Член е на Съюза на свободните писатели в България. През 2009 г . в Чикаго се сформира литературен клуб „Българско слово”,

на който е член и където е представяла поезията си. Участва в международни конкурси за поезия. През 2011 г. печели награда – Диплом на конкурса за Европоезия в Париж – Франция.
„Мигове и вечност” е първата стихосбирка на Снежана Галчева, която излиза от печат през 1997 г., издание на Рекламно-издателска къща „Терарт”. В нея по своеобразен начин е представена връзката между отделната частица и цялото, между Вселената и отделния човек. Тайнството на пространство и време, вечността, съхранена в миг и мига, носещ информация за вечността. Противоположности, където едното се съдържа в другото и взаимно се пораждат. Предстои издаването на новата й книга със стихове „Отворени врати”.

ТВОРЧЕСТВО:

ПОВИКАЙ МЕ И АЗ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ
Когато ти стане самотно,
повикай ме на чувството с тъгата
и аз ще дойда като мелодия на песен.
Ще бъда в цветето до теб,
в отронените капчици роса,
като сълзи натежали.
Длани разтвори да ги сбереш
и пий, когато ожаднееш.

Когато грубостта те нарани,
с нараненото чувство ме повикай
и аз със вятъра ще дойда като повей.
Ще те погаля по косите,
устните ти ще докосна
и на нежността следите
ще оставя върху тях...
Повикай ме и аз ще те намеря!


ПОРТРЕТ
Загърнах те в слънчева дреха
и следите ти останаха там!
С нея всеки обличам,
който с нещо малко на тебе прилича!
Но тя смешно увисва,
като риза, не по мярка скроена.
Като бойна ризница за някои тежи,
други като жарава от огън изгаря!

ЗНАМ
Знам, че сме си обещали
с теб да се открием, някъде
в пространството и времето
на този свят, още преди да се родим!
В сърцето си аз нося моето усещане за теб.
Откривам го в големите стихии,
в слънцето и всичките сезони.
Знам, че и ти ме търсиш
във всеки жест и поглед познат,
че усещаш дъха ми как се слива с твоя
и с него дишаш, сякаш е в твоето тяло!
Че чуваш как сърцето ми с твойто тупти
и ехото им заглъхва като цяло!
Знам, че си реален, плътен и жив.
Не може да те няма в този свят,
след като в него съществувам аз!
Не те чакам и не искам като принц
да слезеш от белия кон,
а да дойдеш с лудия устрем на дивите коне.
Знам, че ще дойдеш.
Но ти не бързай, добре помисли!
И ако за мен готов си Вселена да преминеш –
тогава пространството и времето разбий
и тръгни към мен,
за да се срещнем някъде в средата,
защото и аз към теб цял живот вървя!

ИНТИМНО
Целувай ме дълго. Не бързай.
Непокорните ми устни
с нежността на твоите укроти.
Обичай ме чувствено и нежно,
не се щади!
До края се раздай!
С дрехите смъкни
и фалша, страха, лъжата,
за да мога в тишината
душата ти и тяло,
като едно със моите да усетя!
Тогава моето „Обичам те”,
което тъй дълго търсиш –
тогава то само ще те намери!

ВЪЛШЕБНА НОЩ
Поръси ме със цвят от рози
вълшебната магия на нощта.
Аз със устни ги погалих
и усетих росата върху тях.
Тогава кадифените листенца сбрах,
с нежност ги докоснах
и по въздуха при теб ги върнах аз.


ИКОНА
На колене пред една икона свята
често падах и се молех!
Търсех, исках, обещавах!
За всичко, което ми тежи в душата –
питах, вярвах, настоявах!

И сякаш Тя сърцето си отвори,
с глас небесен проговори:
„Дори от болката, която с тонове тежи –
не се отказвай – с нея Пътя продължи!

Когато от безмълвие сърцето ти кънти,
за молитва свята думи избери!
Ако до стената страхът те приковава
оковите да счупиш сили намери!

В живота всеки има своя Кръст,
достойно своя изнеси!
И ако понякога Кръстът натежава –
как да ти олекне – отговор винаги се дава!”

Очите си затварям, а душата ми рисува:
НЕБЕСНАТА МАДОНА С МЛАДЕНЕЦ!

СТЪПКИ ПО ПЯСЪКА...
Все по-рядко в мен се връща онова момиче,
което босо по пясъка
се втурваше към бряг познат,
за да види пазят ли още скалите
неговия приказен свят.
На вълните и вятъра разгадаваше мечтите
и своите изпращаше на тях.

Момичето, което с пълни шепи
загребваше кристален сняг
и го поръсваше в косите,
като космичен звезден прах.
Слънчев лъч звънеше
в неговия смях.

Отиде си от мен това момиче,
но остави слънчева следа!
То отдавна превърна се в Жена!

ЧАСТИЦА ОТ ЦЯЛОТО
Знам, че принадлежна на свят,
който самата сътворявам,
че мойта кръв пулсира
на вселената във всяка клетка
и ехото на всеки удар
в пространството на Космоса отеква!
И щом частица съм
от великото всемирно цяло,
тогава и то е част от мен!

КАТО ПТИЦАТА ФЕНИКС
Взривих измисления от мене Свят,
но с него и себе си взривих,
на атоми се разпилях...
Частица по частица се събирам
и да стана цяла
дали ще успея пак?