(МАРИЕЛ – ГАЛЯНА) е родена в гр. Плевен. Завършила е Софийския университет „Св.Климент Охридски”, специалност „Математика”. Любовта към поезията се заражда още в студентските й години. Тя е автор на поетичните книги „Царува обичащият лебед”, „Завий ме със себе си”, „Любовта не се дели”, „От обич дишам”, „Непобедимата любов” и „Ангелска милувка”. В стиховете й читателят усеща стойността, чистотата и обичта на красивата човешка душевност.Член е на Съюза на свободните писатели.

ТВОРЧЕСТВО:

АНГЕЛСКА МИЛУВКА

В нощта са топли стъпките от пясък.
Вечерен бриз за тишина е жаден.
Разливат се вълни с ритмичен плясък
и светещ, неочакван ангел пада.

„Танцувай с мен под лунната магия!
Да литнем с чувството за волен полет!
Мелодия в сърцата да открием!
За любовта, то всяка нощ е пролет.”

Загубвам се във чудната ти нежност.
Не всеки танц завършва със целувка.
Танцуващ ангел в тъмната безбрежност,
заключва я в сърцето ми с милувка.

НЕЖНО ЦВЕТЕ

Вятърът тактично се отдръпна.
Слънцето се скри зад своя хребет.
Лунната пътека пак помръкна.
Сам царуваше обичащ лебед.

В сянката си тайно скрил сезона.
Гости – силуети приютил.
И морето се разливаше на фона.
Малко личен свят им отделил.

Кой разправя, че нощта е бездна,
страшна, тайнствена, сама?
– Най е търсена и най-надеждна,
нея я обича любовта.

И момчето със китара във ръцете
галеше невидимо нощта.
А акордите целуват нежно цвете,
никнещо във женската душа.

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН

Където и да си, бъди Благословен!
Затуй, че някога си ме обичал,
затуй, че в трудния ми ден,
ти беше рамо, обич, смисъл.

Аз друга обич не познах,
единствен ти остана в нея.
Забравил си ти моя смях,
че цял живот за теб копнея.

Животът ти е все на шест.
Годините са непреклонни.
Един лиричен анапест
не връща чувствата изконни.

С любов бъди Благословен!
Затуй, че някога си ме обичал,
преди и след годините, за мен
ти пак си обич, сила, мисъл.

АКО ЛЮБОВТА Е С КОРЕН

Утрото лъчи простира.
Светлата луна бледней.
Обич непозната спира
в мен. Денят ми розовей.

Мигове щастливи, кратки,
всяка вечер са на път,
нощи преоткриват сладки
и гравират райски кът.

Свежа, забравимо-малка,
любовта ли беше тук?
И откривам, колко жалко,
сянка е на бивш съпруг.

Слънцето лъчи простира.
Срещата в следа бледней.
Спомен отрезвяващ спира,
във деня ми млад синей.

Край реки, вълни и хора
винаги треви растат.
Ако любовта е с корен,
с времето пониква цвят.

КАТО ВЕЧНАТА АМБЪР

Първият поглед всичко решава,
винаги казва ни ДА или НЕ.
Среща случайна дали предвещава
истинска обич за малко поне?

Тихата буря в душата е спряла
свежия спомен от нос Емине.
Светли лазури русалките галят,
жива картина пред нас на Моне.

Вечно изгряващо слънце – импресия,
пътят му – малки самотни вълни,
стара заключена болка, то взе си я.
Гледка от цветни, безброй светлини.

Изгрев на чувства сърцето повежда,
с крясък на чайки брегът му е пуст.
Вечната Амбър си следва с надежда,
с обич в живота единствено Брус.

ИСКАХ ДА БЪДА ОБИЧАНА

Цял живот исках да бъда обичана,
подарявах и обич, и чувства безкрай,
като малко наивно и босо момиче
виждах целия свят като светлия рай.

Егоизъм, лъжи все докосвах красиви,
зад актьорската маска на всички очи.
С клевети и вражди, с ежедневие сиво
ни притиска живота и все ни горчи.

Към последната спирка с любов още тича
несломимата моя душа в топлина
като извора, който в реката се втича,
без да мога аз пътя му да променя.

Цял живот исках да бъда обичана.
Цял живот търсих те в земния рай.
И те докоснах, макар и отричана,
със съвършена целувка за край.