Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ "СЪН В ЛЕТЕН ДЕН"

Светослав Славов е роден през 1939 г. В София. Зодия водолей с всички произтичащи от това последствия – абсолютно непрактичен, нестандартен и непредвидим. Понякога и за самия себе си. Сменява много занимания и професии – инженер-металург, програмист, доктор на науките, преподавател в Алжир, гледач на кучета в Немския център в София, охранител. И най – неочаквано и за самия него – поет. Издадената от него през 2009 г. книга „Настроения” съдържа около 200 стихотворения. Надява се тя да не бъде последна.

ТВОРЧЕСТВО:

 ЧЕРЕН ЛИ Е ДЯВОЛЪТ?

Откак човек на този свят светува
на Господа по празник химн реди,
но сам ли е - в делата му лудува
и в мислите му дяволът седи.

Тъй дълго постим - нафора ни дават
щом сме достойни да се пречестим,
а дяволът отвред ни изкушава -
преследван уж, но пак неуморим.

И на доброто кълновете бледи
тъй лесно вехнат в нашите души,
че той се смее - винаги последен,
и с нас се забавлява, с нас греши.

Нашепва често неприлични думи
в уж недостъпни за греха уши,
той дал ни е и чувството за хумор
и само то сърцата ни теши.

Той с нас е бил, когато сме се били,
и с нас е ходил под ръка с жени,
и често с него заедно сме пили
когато вечерта се с нощ смени.

И ако нявга дяволът, отчаян,
сломен от угризения и срам,
покае се и се премести в Рая,
аз знам -ще го последваме и там.


ЗА ЛЮБОВТА, КАТО ТАКАВА

Представям си я - услужлива,
кокетно кършеща снага,
подвижна, весела, игрива,
в ръката - кошничка с рога.

Ергени стари в хор въздишат,
но тя усмихната мълчи,
моми писма любовни пишат
и трият с кърпички очи.

Не е към нея равнодушен
и попът в храма, с кръст в ръка,
когато в сумрака задушен
съзре изваяни крака.

Поетите тя вдъхновява
за мармаладени поеми,
а на клюкарките пък дава
чудесен източник на теми.

Тя свързва разноцветни раси,
тя предизвиква бурни сцени,
когато някой не жена си
е взел на своите колени.

Сърцата вредом покорява -
измамна, но и тъй красива,
смъртта тя даже побеждава
и само бракът я убива.

ЛУДАТА

Коса сплъстена, разпиляна,
напукана от студ уста,
лице - от бръчки разчертано,
но със следи от красота.

Чертите й са благородни,
на шията виси Исус,
а дрехите й - ретромодни,
окъсани - издават вкус.

Къде преспива, как живее
и има ли в света жесток
душа, загрижена за нея
или остава само Бог?

Каква била е като млада,
грешила ли е в таен час
и Бог ли е заместил ада
с това, което виждам аз?

Но няма в погледа унесен
следа от болка, мъка, страх,
от устните й странна песен
се носи - дума не разбрах.

Видях как крачеше наслука
през сняг и локви и прозрях,
че само тялом тя е тука -
смени се песента със смях.

Дали тя - с участта горчива,
безжалостно попарен цвят,
не е, единствена, щастлива
тук в нашия побъркан свят

СЪН В ЛЕТЕН ДЕН

Любимият ми юли... Как припича,
щурците се надсвирват пак в захлас,
о, Господи, тъй лятото обичам,
че сякаш син на слънцето съм аз!

И дреха ти каквато и да сложиш
не може да е по-красива тя
от бронзово-златистата ти кожа
ухаеща на слънце и цветя.

Лежим по гръб - та кой оттук ще мине,
постелята ни - губер от цветя,
над нас небето е бездънно синьо
и в този миг сами сме на света.

Сами сме и това не е измама,
все пак измама има, за беда -
да, толкова сами, че теб те няма -
сънувал съм момент от младостта.


ПРАДЕДИ

По радиото слушах вчера:
"Открит най-старият човек!
И който костите намерил
е изчислил това до век."

Поправката - хиляда века,
от общото е малка част
и за зората на човека
неволно се замислих аз.

През студове и глад омразен,
събрани в стадо или род,
те съумели да запазят
до нас искрицата живот.

Навярно имали са срещи,
представа нямали за грях,
но тяхната любов гореща
умирала е ведно с тях.

От никого не са възпети -
оставени да тънат в мрак,
че е космата Жулиета,
а пък Ромео - кривокрак.

Ще дойде ден, предтечи диви,
с поема да ви уважим -
нали това, че днес сме живи
на вашата любов дължим!