Иван Яхнаджиев е несравним. Добре познат е на всички не само с характерния си рисунък и авангардност на картините, но и като експериментатор въвел в България бодиарта и други модернистични форми на изкуството.

 Но най-силната страна на твореца и човека Иван Яхнаджиев е неговата доброта, любовта към децата и съпричастността към стотици благотворителни акции в помощ на малките или на нуждаещи се хора.

 Творчеството на Яхнаджиев е познато както у нас, така и в множество страни в Европа и отвъд океана. Най-голямата му гордост на художествената сцена са успехите на сина му Александър Яхнаджиев, който е наследил не само таланта на баща си, но и умело го развива на италианска земя, където работи за Парламента, има галерия и прави телевизионни предавания за няколко италиански телевизии. Дали е в Рим, или в София Иван Яхнаджиев също има италианска нишка в живота си. Той преподава както тук, така и в Италия в лицей „Мария Монтесори”, като последната публична изява на възпитаниците му бе в галерия България – експозиция на апликирани клавиатури, на които малчуганите са оставили отпечатъци на двете си ръце. След 15 януари, връщайки се от Рим, художникът ще направи с децата от италианския лицей 3-метрово пано на таралеж с 5000 химикалки.

 Кое те кара да си толкова всеотдаен към децата?

-Харесва ми да работя с хлапетата. Вярвам, че те са творците на XXI век. Стремя се не да ги науча на рисувална техника, а на самочувствие – да вярват, че могат да сътворят нещо, да се чувстват част от изкуството. Тези съвместни перформанси са наслада не само за децата, те ми носят удоволствие и полза и на мен. Както казва Пикасо, че са му трябвали 90 години да се научи да рисува като дете, като на 16 е рисувал като Реноар, така и аз се възхищавам на формите и на начина, по който българските деца виждат цветовете, формите и това ме вдъхновява силно. Децата са без задръжки. В едно предаване казах наскоро, че политиците трябва да гледат рисунките на своите деца, защото те живеят в свой свят. С нашите проблеми измъчихме децата си. Те не се нуждаят само от шоколад и дъвка, за да са шастливи, а да живеят в по-хармоничен и загрижен за тях свят.

 Непрекъснато даряваш свои картини, участваш в благотворителни начинания – защо?

-Не съм се замислял. Това е като рисуването – не знаеш защо рисуваш нещо, но ти харесва да го правиш. Допада ми детската душевност, която е магична – тя няма земно обяснение. В общуването с децата има нещо чисто и възвишено.

 Какво прави синът ти Александър Яхнаджиев. Отдавна не е идвал в България?

-Той работи в Парламента в Рим като парламентарен журналист. Има своя TV агенция „Виста”, която има седмични предавания в три италиански телевизии. Като художник е известен в цяла Европа и благодарение на него съм бил в домовете и ателиетата на световноизвестни художници.

 И каква е разликата между българските и италианските художници?

-Живеят по-свободно, търсят повече духовното.

 Правил си бодиарт у нас, по света. Разкажи ми за най-невероятния?

-Поканиха ме в италианския град Реджо Емилия да направя бодиарт в църквата и на никой това не му направи лошо впечатление. Ето на тази снимка съм с Чичолина в Парламента – не чух някой да я нарече порнозвезда, държат се към нея като към голям артист. Нещо, което за България е необичайно.

 Ти непрекъснато изненадваш с нови и интересни идеи. Коя ще е следващата?

-Мечтата ми е да направя бодиарт с изрезки от книга за пътешествия и ще ги залепвам с мед по голото тяло, като така ще разкажа на хората кои места харесвам аз по голото тяло...

 Картините на художника имат свой живот...

-Моят не е толкова розов, като цветовете на картините ми... Виждам как моите картини имат свой път, който е различен от този на автора. Стари мои неща се препродават, намират си свои пътища, различни от този на художника. И все пак това е пътят на Иван Яхнаджиев.
Антоанета Титянова