Фестивалите са огледало на поминъка, на историята и на душевността на българина - празник, онагледяващ характерния колорит на региона, с което привличат посетителите. Мащабът на фестивала не зависи от големината на общността и дори малки отдалечени региони могат да създават фестивали с международен отзвук, туристически поток и принадена стойност.

През септември, но 18-ти и в 1858 г., чудовищно земетресение разтърсило София и разрушило много сгради и минарета на джамии. С тътен на 1000 топовни изстрела, както пише Сава Филаретов в „Цариградски вестник“ и мощност да задвижи „три воденични камъка“, бликнала минералната вода край село Сапольово, където по управлението на Стамболийски издигат прекрасна баня.

Градусът на настроението на събора „Люлин планина“ в Горна баня се повдигна и сякаш достигна до температурата на лечебната вода (38°), която е отрита случайно в региона от болното куче на местния валия. Освен за най-слабоминерализираната вода в столицата в Горна баня (тя е и с най-ниско съдържание на флор, което я прави подходяща за честа употреба), присъстващите научиха от авторката на книгата „София – от 7 извора вода“ Антоанета Титянова и за забележителостите а региона – манастира като Люлинския манастир „Св.св. Кирил и Методий“, познат в миналото и като „Свети Крал“.

Празникът на минералната вода в Банкя е по Горешниците, от времето на Рашид бей бимбаши, когато „шопи с бели ментета и черни беневреци, граовки със сърмени литаци“ от близки и далечни села са ползвали минералната вода. Те лягали с дрехите в калището и се къпели в „Светата вода“ в дните на св. Карик, св. Мина и св. Илия, когато се вярвало, че водата лекува всякакви „прилепливи болести“ и страдания. С идването на свободата опълченецът от Шипка Рашо Нешев получил право да построи баня и да я ползва 6 години.