Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Борис Панкин: Нищо в управлението на културата не работи

Борис Панкин е режисьор и преподавател по сценични изкуства с 32-годишен опит. Завършва режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, а по-късно специализира в академия „Ернст Буш”в Берлин и в Националната театрална академия „Силвио д’Амико” в Рим. Работи като режисьор и сценичен мениджър в Монреал през 90-те години. Артистичен директор и преподавател по мюзикъл и английска драма в Американски Колеж в София. Срещаме се с него седмица преди изборите, за да си поговорим за новия начин на правене на кампании, за отзвука от един негов клип в социалните мрежи и за едни 8 много важни в българската култура.

Господин Панкин, на 14-и март, по време на дебат за култура, направихте необичайна презентация на разбиранията си, наречена “8 Каузи”. Отзвукът в социалните мрежи се оказа наистина впечатяващ – над 57 000 души следяха и гледаха публикациите по тази тема. Изненадан ли сте?
-Наистина това са цифрите към днешна дата (19.03.2017. б.р.), но интересът продължава да расте. Няма как да съм очаквал, че едно любителско видео от презентацията ми, без монтаж, ще бъде гледано 9 700 пъти. Така че – категорично съм изненадан, но приятно! Това е и вдъхновяващо и обнадеждаващо.
Този начин на представяне провокация ли е или просто артистичен акт на един режисьор?
-Много обичам един английски коледен филм “Наистина любов”. Любим момент е, когато един млад мъж, навръх Бъдни вечер, признава на вече омъжената за друг Кийра Найтли, колко много я обича. И на прага на дома й той й разкрива чувствата си чрез едно своеобразно слайд шоу, което е създал на бели картони. На тях той е написал какво мисли и чувства. Затова и аз реших моята презентация да бъде моето признание в обич към изкуствата и културата. Написах това, в което вярвам и знам, че трябва да се направи. А и писаното слово остава.
Явно сте докоснали някаква струна, след като толкова много хора откликнаха с интерес към темата?
-Хората не бива да бъдат подценявани. Много се дразня, когато представители на т.н. политически елит говорят за “обикновените хора”. Няма обикновени хора! Има самозвани политици. Във всеки човек е заложена божествена искра, която се изразява в стремежа ни към изкуствата. В някои хора това се развива и те поемат по професионалните пътища като артисти. В други духовното се изразява в любовта им към онова, което не се яде, но носи не по-малка наслада – естетическата. Обикновено, когато се обсъжда сферата на културата, слушаме основно за нерешени проблеми. И разбира се, винаги се стига до недостатъчното финансиране.
Каква е гледната Ви точка, това ли е основната причина?
-Ще започна с нещо, което нарочените за политици правят - да внушават усещането, че те ни дават! “Дадох 100 милиона за това, отпуснах 50 милиона за онова...” Глупост на глупостите! Всичко в тази държава се случва благодарение на нашите пари! От нашите данъци върху нашите доходи, които внасяме в държавната хазна. Същото е и осъзнаването, че всичко в културата се случва с нашите пари!
Нищо в управлението на културата не работи. Като се започне от избора на директори на културните институти, до бюджета за култура. Културата трябва да стане национална политика изцяло финансирана от държавата. Първата стъпка е да се увеличи бюджетът за култура в пъти! Един път не е достатъчно. И министърът на културата да поеме лична отговорност за избора на хората, които ще ръководят културните институти. А не да прехвърля основни свои отговорности и права на някаква група от хора, наречени комисии, а той само да утвърждава решенията им. Това е короната на успеха.
„България без граници“