Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Ботевград привлича с история, природа и култура

„Има град на север, нов и много млад, млад и много древен, с име Ботевград”, така навремето поетът Павел Матев описва градът на Ботев. Не търсете отговор на въпроса защо именно големият поет е патрон на колоритното селище, което привлича туристи и гости с културно-исторически забележителности, с богати възможности за еко, спортен и развлекателен туризъм, както и с динамично развиваща се икономика.

Гениалният поет и революционер не е роден в Орхание (както се казва Ботевград от 1866 г.), нито е приключил тук достойната си борба, нe е живял в този красив град на България. И въпреки това духът на емблематичния ни поет е жив и приляга напълно на този съвременен, динамично развиващ се град,привличащ все повече туристи и чужди инвеститори град. И досега навръх 1 юни по традиция има церемония по поднасяне на венци пред паметника му в центъра на града, възстановки и отдаване на почит на видния ни революционер.
Любопитно е да се знае как Ботевград приема това име – това става по идея на проф. Асен Златаров. Преди това през Средновековието е известен като Зелин и заедно с крепостта „Боженишки Урвич” през XIV в. е бил във владенията на военния управител на Софийско севаст Огнян. Сега в Зелин е вилната зона на Ботевград и отстои на 3 км. от града.
Независимо дали е носил името Самунджиево, Зелин, Орхание или Ботевград, селището полегнало в източната част на Западна Стара планина, е олицетворение на българщината. В непосредствена близост до старопланинските проходи Арабаконак и Витиня, стратегическото местоположение на Ботевград в живописната котловина го прави притегателно място от хилядолетия, както и сега, когато столичани и други туристи могат да открият красотите на този китен, гостоприемен град.

Поемаме на опознавателен тур към Ботевград и околността
Ботевград е изграден на най-краткия път, свързващ Северна България със столицата, от която отстои на 47 км., което е добра предпоставка за развитие на уикенд туризъм. На територията на общината има 53 недвижими паметници на културата, от които 15 са с национално значение. В близост до града има 8 крепости, като Боженишки Урвич е най-значимата, има две антични селища, много могили и некрополи, църкви и манастири. Благодарение на „Яна тур” и Община Ботевград преоткриваме природните и историческите дадености, атракциите и възможностите за отмора и туризъм.
Още на входа преди Ботевград ни посреща Орханския манастир „Рождество на Пресвета Богородица”, известен и като Зелински манастир, който е основан по време на Второто българско царство в XIV в. Възстановен е в сегашния си вид през 1926 г. и в момента е действаща мъжка обител. Храмовият празник е на 8 септември, а на 1 февруари на манастирската поляна се посреща Трифон Зарезан, като се избира „Цар на виното” и „Царица на лозята” по време на празника.

Много богомолци и туристи привлича прочутият Врачешки манастир “Свети Четиридесет мъченици”, който е в близост до най-голямото село в областта със своите 5000 жители. И този манастир е средновековен, построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспод Теодор Комнин при Клокотница 1230 г. Опожаряван многократно и сринат през XVIII в. Красивата манастирска обител е възстановена 1891 г. Според легендата овчар съзрял Богородица при манастирската круша и след направени разкопки били открити руините на храма, костите на изклани монаси и неповредената икона на Богородица от XVII в. И днес светата икона може да се види в църквата на манастира и носи изцеление на богомолците. Десислава Иванова от Историческия музей в Ботевград споделя, че през 1962 г. пророчицата Ванга иска да си построи къщичка на това „магическо място”, но Синодът й отказва и тя отива в Рупите. За чудесата около женския манастир притчите са много. Когато 1967 г. било решено на негово място да се съгради язовир, игуменката майка Касияна, чийто гроб е в манастира, ревностно се моли на Богородица от затвора, където лежала 3 години. „Успокой се, храмът няма да бъде разрушен”, успокоила я Божията майка и скоро монахините видели как геодезистите прибират апаратурата, за да построят язовира на р. Бебреш.
Манастирът е затворен само в петък и е изключително красив и поддържан. Разполага с живописна градина. Монахините стават от сън в 4 часа сутринта, спазват строго канона и са известни с работливостта и везмото си. В близост до манастира е античната крепост „Чешковград”. Крепостта е построена върху връх, който е естествено защитен. Крепостните стени са изградени от плочести камъни, дялани така, че плътно да прилепнат един до друг, както при сухата зидария. Късноантична, крепостта няма видима връзка с другите крепости от региона, което я определя като извънсистемна. През 1966 г. е обявена за архитектурно строителен паметник с местно значение. В нея е открита плоча, възхваляваща трима римски императори, като находката се съхранява в
Историческия музей на Ботевград.
Модерен с великолепна сбирка от 15 000 експоната, тук посетителят може да се потопи в историята на региона. Научаваме, че първите следи от човешко присъствие тук датират около V век пр. н. е., а останките от некрополи, крепости и селища в региона връщат в дебрите на времето, когато тракийци, римляни, слаяни и прабългари са живяли, а по-късно потомците им са основали първото селище тук - Зелин. В османските регистри от XVI в. днешният град фигурира под името Самунджиево. Навява ви някакви асоциации с вкусен мирис на хляб? Познахте! Според преданието двама гурбетчии, построили по пътя хан и хлебопродавница, но благоприятният климат и разположението покрай пътя, свързващ западните провинции на империята с крайдунавските градове, привлекли към котловината хората от съседните села.


Камбаненият звън на старата часовникова кула
отмерва времето, а и го спира и ни връща към паметната 1866 г., когато Орхание е обявено за град. Днес, след 140 години, архитектурният паметник, станал символ на града, ни напомня за апостолското дело на Левски, за трепетите на поробените ни деди през Възраждането, за кървавите трагични и епични мигове около априлската епопея и освобождението на България.
Символ на града – часовниковата кула е сред 100-те национални обекта на БТС. Построена преди 152 години от уста Вуно Марков, тя е сред най-красивите възрожденски кули и най-високата у нас от това време – 30 метра. Каменните й основи са устояли на земетръси и бедствия, а вълнообразните каменни корнизи и барокови елементи й придават неповторима красота. През малка вратичка се стига до часовниковия механизъм, изработен от майстори от Етъра, който в момента се съхранява в музея.
Хубаво е да разгледате и красивият храм „Успение на Пресветата Богородица”, който е издигнат скоро - преди 11 години, но е изключително красив със своята мозайка и иконопис. Така наречената „Бяла църква” привлича богомолците с вградените в олтара мощи на св. Поликрап Смирненски.
Красивата природа, архитектурните и исторически забележителности, перфектната инфраструктура и транспортна мрежа правят Ботевград примамливо място не само за живот, за отдих и туризъм, но и за инвестиции. Днес Ботевград е център на община, състояща се от 12 села с близо 40 000 население - 24 хиляди, от които са в града.
Всъщност Ботевградските села съхраняват и други свидни реликви в памет на досойни българи. Край с. Скравена е паметникът-костница със съхранени 12 глави на ботеви четници. Първо са били погребани в двора на църквата, а после е изграден мемориалът, който постоянно привлича групи от туристи и родолюбиви българи. Тук на 2 юни честването на подвига на ботевите четници е грандиозно и тук е построен единственият в страната Паметник-костница на Ботевите четници. На площада всяка година се прави факелно шествие, в присъствие на политици и управници се полагат венци, а след заря-проверка се отдава почит на загиналите за нашата свобода.
Цялата тази атмосфера показва как естествено е дошла промяната на името през 1934 г., когато Орхание е преименувано в Ботевград. Подобно на извисилия се в близост връх Мургаш /1687 м/ величавият подвиг на поета се вписва в историята на този героичен и живописен български регион и никой не пита защо, как и откъде? Ботев е връх в националнореволюционното ни движение, а градът показва, че и до днес в него живеят достойни потомци на Шишмана, на Левски и Ботев, на непокорните и работливи старопланинци.


Но срещата с историята е не по-малко вълнуваща на историческия и археологически комплекс Боженишки Урвич
Той ни връща във времето, когато цялата ни родина е била прикована с прангите на робството, докато жители на региона все още са бранили своята свобода и духа си български. Крепостта Боженишки Урвич е един от последните бастиони в защита на независимостта на България срещу османското нашествие. Полегнала в дъбова вековна гора в западния Предбалкан в близост до село Боженица и резервата Училищна гора, днес тя е реиновирана и е любимо място за почивка на ботевградчани и за посещение от туристи.
Стогодишните дъбове с височина 22 метра дълго време скриват в пазвата си уникалния паметник, обграден от три страни със стръмни, почти отвесни склонове. Тайната оживява в 20-те години на миналото столетие, когато под корените на стар явор старец открива средновековен скален надпис. Столетия заветът на предците ни е бил скрит, докато природните сили, откъртвайки дървото, изваждат на бял свят древно предание за поколенията. Издълбан в съдбовен за българската държава момент надпис, който сега е вграден в ниша, документира драматичната съдба на народа ни в края на XIV в.: "Аз Севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах за вярата на Шишмана царя." Сега всеки може да види реликвата в ниша на входа на крепостта.


В края на всеки август край Боженишкия Урвич признателните българи се събират на традиционен народен събор, който е в памет на бранителите на крепостта. Хотелът в подножието на хребета предлага великолепни условия за пребиваване и кампингуване, което привлича туристи през цялата година.

Лобителите на екологичния туризъм добре познават живописните проломи на река Бебреш след село Врачеш, а запалените рибари често отсядат с въдица край Гурково - един от трите местни язовира. Сред природните резервати Дренето, Жабешкото блато и лесопарк Мургаш всеки може да открие своето място за почивка. Множеството рекички, спускащи се по склоновете, разнообразната растителност и богатия животински свят допълват природното богатство на Ботевград и района. Приятният климат, бързото и лесно придвижване до столицата, девствена флора и фауна все повече привличат не само български туристи, но и западни групи към уникалните за света и страната природни резервати и паметници на културата от различни епохи. Многобройните ресторанти, кафенета, увеселителни заведения имат свой собствен облик и богат асортимент.
Добрата спортна и материална база, допълва възможностите за алтернативен, за конгресен, за вело- и екстремен туризъм, за провеждане на целогодишни закалителни процедури сред ненакърнената от цивилизацията природа. Курортът Зелин е бил известен от началото на първото хилядолетие, Лесопарк Мургаш е привлекателен не само с дивечовото разнообразие и великолепни условия за лов и риболов, но и с възможността за атрактивни туристически преходи. Резерватът Дренето привлича вниманието не само на учените и природозащитниците с уникалната флора и фауна, но и на любителите на дивата природа. Жабешкото блато е уникален природен обект в непосредствена близост до Ботевград, възникнал преди 10-12 хиляди години. Според учените подобна миграция на жаби в такива значителни размери не могат да се наблюдават на много места по света.
Храмът “Възнесение Господне”, манастирът “Свети Николай” край Градището, манастирът “Св. Четиридесет мъченици” край с. Врачеш, манастирът “Свети Георги” до с. Трудовец привличат туристи и поклонници ежедневно, а реставрацията на повечето от тези старинни храмове с богата история през последните години ги направиха още по-привлекателни и пленителни.
В Ботевград фестивалите, съборите и празниците са много, но не само те са повод да се посети този чист, спокоен и обновяващ се с всеки изминал ден общински център. Умелото регионално ръководство направи Ботевградска община показна в много отношения. Високият стандарт, великолепните условия за труд и почивка все повече утвърждават града като европейски, но с подчертан колорит и българска самобитност.

Текст и снимки Антоанета Титянова