Банер
Банер

 Очаквайте скоро на пазара новата книга на  астроложката на сайтът „България без граници” Станка Ангелова.

 

Вила Армира, могилата при Свирачи и крепостта Лютица - Неразгаданата земя на древността

Три родопски общини - Любимец, Ивайловград и Маджарово обединиха усилията си да покажат като привлекателно място за туризъм – исторически, екологичен и целогодишен, този великолепен регион от България, разположен на границата ни с Гърция и Турция. Това отдалечено от столицата красиво кътче от родината, пропито от легенди, привлича със забележителната девственост на природата и уникалните исторически и културни обекти, които си заслужава да видите.

Идвайки от Любимец от тракийския култов комплекс Глухите камъни или от уникалния природозащитен център в Маджарово няма как да не посетите Ивайловград и уникалната „Вила Армира”, която всекидневно привлича туристи от страната и от цял свят. Рзположена само на 1,5 км югозападно от квартал Лъджа по пътя към с. Свирачи (където е Голямата Могила), това е най-богатият и пищно украсен частен дворец от римската епоха, разкрит в българските земи.

Изключителният архитектурен паметник от 2000 г.
Уникалната вила от периода на Римската империя е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Построена през I век от виден тракийски аристократ, вила „Армира“ носи името на малка река, приток на Арда, на чийто бряг е полегнала. Най-богатият частен дом от римско време, разкрит у нас, представлява внушителна двуетажна сграда – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.) на площ от 2132 кв.м. Античната вила има 22 помещенията на първия етаж, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн. Големият вътрешен двор е ограден от покрита галерия с колонада (перистил) и басейн (имплувиум) в средата. Сградата е с римски тип отоплителна система (хипокауст), при която подът е повдигнат на колонки от зидани тухли и керамични тръби, между които циркулира топъл въздух.
Забележителната мраморната украса и подовите мозайки правят вила „Армира“ образец на римската провинциална архитектура на Балканите. Облицована е със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана. Те са изработени от майстори от град Афродизия в Мала Азия, където по онова време е била най-голямата скулптурна школа в света.
Вила „Армира” безспорно е най-пищната от всички известни досега подобни постройки на територията на римска Тракия и е сред малкото сгради с подобна богата мраморна облицовка в провинциите на Римската империя (I-V век). Помещенията са с фантастични мозайки с фигурални и геометрични мотиви. Особено ценна е мозайката в господарската спалня с изваян портретът на собственика и двете му деца – единствените портрети върху мозайка от тази епоха, намерени досега у нас. Мозайката с изображение на Медуза Горгона, която предпазвала дома от лошите влияния, е символична и се повтаря многократно в декорацията на вилата.
Неповторима е богата мраморна декорация, откритите капители, ажурни парапети, херми, корнизи и облицовки от мрамор. След 300 години разцвет вила „Армира“ е опожарена и разграбена по време на Готската война. Разрушаването на вилата се свързва с битката при Хандрианопол (Одрин) на 9 август 378 г., когато готите побеждават римската армия, предвождана от император Валент. Самият пълководец е ранен и отнесен от войниците до вила, където впоследствие е убит. Смята се, че това става именно във вила „Армира”. Обектът е паметник на културата с национално значение и е включен в списъка на „100 национални туристически обекта“.

Голямата могила при Свирачи
Близо до „Армира” в землището на село Свирачи се намира антична тракийска могила от ранния период на управление на император Траян (97-117). Могилата е ползвана като фамилен некропол от собствениците на вила „Армира”. Надгробната могила е с височина около 16 м. Могилният насип е разположен върху масивна каменна конструкция с дължина 200 м, ограждаща могилата в основата ѝ. Конструкцията на некропола е от началото на римската епоха и е без аналог на територията на България. Върху сложно изградена основа от ломен камък и хоросан е била поставена каменна облицовка. Блоковете от облицовката са с дължина до 3,70 м и всеки от тях е дъговидно изрязан при външния си край. Те са стъпаловидно подредени в десет реда. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринесоха за доказването на тракийския произход на основателите на вила „Армира”. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил статут на римски гражданин за заслуги и така е добил правото да създаде вилно стопанство 20 г. след завладяването на Тракия от Рим.

Крепостта Лютица Тя е сред най-добре запазените в първоначалния си вид крепости по българските земи. Съперничи 

си с крепостите край Мезек,Маточина и други паметници на средновековното крепостно строителство в България. Има 12 кули, от които една осмостенна, две кръгли и осем правоъгълни. Стените са в добро състояние и на места височината им достига до 10 метра. При разкопките са открити две църкви, като по-късната е от XV век. Открита е жилищната кула на цитаделата, която е свързана с победата на Калоян над латинските рицари, дошли с Чевъртия кръстоносен поход.
През 2006 г. е открит гроб на епископ на средновековната епископия Лютица. Духовникът е поставен седнал, облегнат назад. Ръцете му са плътно притиснати към гърдите под брадичката. В дясната ръка държи разкошен посребрен бронзов кръст. Този начин на полагане на покойника е характерен за погребенията на висши духовници. Лютица е епископски център, подчинен на Константинополската патриаршия през IX век.
В Общинския исторически музей – Ивайловград можете да събрани на едно място керамика от античната вила “Армира”, монети, части от тракийска погребална колесница и от разкопките на могилата край село Свирачи, както и артефакти от крепостта “Лютица”.
Това е малка част от историческите забележителности, които можете да посетите по проект „Неразгаданата земя на древността” на общините Любимец, Ивайловград и Маджарово.
Текст и снимки: Антоанета Титянова