Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Златните находки от Пазарджишкия музей в Лувъра

Докато повечето жители на Пазарджик свързват града си с порномодела Николета Лозанова и скандалния паркетен лъв - лорд Евгений Минчев, то за непредубедения турист това е красив и самобитен град с древно минало и самобитна визия, обгърнат от изкуство и зеленина. Наподобява на галерия на открито с 22-те статуи на Величко Минеков в центъра на града и оригиналните скулптурни композиции, пръснати из целя Остров и по улиците на града.

Реставрираните къщи от 20-те и 30-те години кокетно са вплетени в съвременната визия на Пазарджик, които допълват красотата на този чист и окъпан от зеленина град. И ако са възпети кестените на Софийските улици, а Стара Загора е определен като градът на липите, то безспорно Пазарджик е град на платаните, обвити в брашлян.
Попадам в земите на бесите, одрисите и дероните, описан от рицарите от Втория и Третия кръстоносен поход като земя, „изобилсваща от плод“ и „божествена благодат“. И ако сега в Лувъра гастролира златното съкровище от Равногор, което се съхранява в Пазарджишкия исторически музей, то много от ценните археологически находки от Пазарджишко се намират завинаги в елитни световни и руски музеи – изнесени от града целенасочено при кръстоносни походи, руско-турски войни и при иманярски набези. За утеха на посетителя в музея виждаме реплика на Мраморните плочи на св. Петър и Павел от крепостта Цепина, които са изложени като световен уникат в Ермитажа. На мястото на монетарното находище от Черногорово има алуминиеви копия…
Всеизвестно е, че България е в топ три по безценни антични находки заедно с Италия и Гърция. За жалост по ведоми и неведоми пътища много съкровища са част от частни колекции и такива на световни музеи, но зя наша радост много можем да видим и родните музеи. Болното е, че родните музеи не знаят как да представят съкровищата, които притежават и че българите нехаят за своята история и минало.
„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин…“ – и в днешния ден Паисий може да напише своята история и да запита българите, защо не познават историята си и не се гордеят от това, което са. За съжаление в Пазарджишкия исторически музей, на който входът е само 2 лв, съм единственият посетител. Къде са другите българи да видят това, което виждат очите ми? Ето защо ще разкажа не само на българите от цялата страна, но и на пазарджиклии какви богатства притежават, по каква велика земя стъпват и каква героична кръв тече във вените им.

В земите на Дерони
Както повечето южни български градове и пазарджишкият регион е присъединен към територията на Първата българска държава от Крум с договор от 820 г., побеждавайки император Лъв. Преди това по тези плодородни „божествени“ земи кипи живот, а след ожесточени боеве по времето на консулите в Римската държава Марк Дидий, Муниций и пълководецът Лукул, траките при Хебър са разбити и Тракия става в 45 г. н.е. провинция на Римската империя. Бесите са подчинени, но за това колко добри воини са били, разбираме не само от въстанието на Спартак, но и от това че тракийското снаряжение става едно от водещите при гладиаторските битки.
От древните анали знаем, че славянското племе драговичи, настанило се в Пазарджишко умее военни похвати, които му помагат да прави набези в Източната римска империя и трайно да засели региона.
Всички искат да владеят стратегическия път Сингидунум, свързващ Сердика, Филипопол с Константинопол, регион където още в III в. христянството е официална религия. Питаме се в какви варварски земи са идвали тогава рицарите на немския император Конрад III и френския крал Лудовик VII през кръстонося поход в 1147 г. Разгромът, който притърпяват кръстоносците
на германския император Фридрих I Барбароса от цар Калоян показват за пореден път истинската мощ на българите в Средновековието. Една от битките по време на Третия кръстоносен поход на Вилхелм Тирски става до пазарджишкото село Бакун (крепостта Бакунион), където е пленен „господарят Хуго Магнус – брат на френския крал – господарят Филип“ в близост до „известния и богат град Пловдив.“
Историческият музей на Пазарджик е богат на култови предмети от с. Мухово и Паталеница, от Виноградец, от с. Костадиново и с. Ветрен, с монети от с. Черногорово. Артефактите от селищна могила с. Юнаците и от крепостта Цепина с. Дорково могат да бъдат гордост за всеки световен музей. Уникални са и железни предмети от I и II-то хилядолетие пр. Хр., находките от Огняново и керамиката от могилата в с. Юнаците, накитите от могилата Тепетарла в с. Ковачево.
Жалкото е, че музеят няма ресурс да изложи всичките си съкровища, да изложи постоянна експозиция на уникалното Равногорско златно съкровище, което се излага само веднъж годишно.
Предстоят местни избори в Пазарджик и сега е времето жителите на града да изискат от бъдещите си общински съветници да направят проект и да реиновират своя музей, както направиха много регионални музеи в Панагюрище, Враца, Мездра, Силистра…

Историческия музей излага на 18 май 2015 униклна експозиция
Тогава всеки може да зърне ценни находки на музея, които сега с оглед на сигурността, не са изложени и не могат да се видят от посетителите.
В съседство на залите на историческия музей са залите на Художествената галерия, където залите са заключени втори ден – поради липса на посетители, а експонатите са не по-малко примамливи. Сред забележителностите сега е изложбата на Стоян Венев в чест на 100-годишнината му, като всеки понеделник Художествената галерия е със свободен вход, за да могат повече хора да се докоснат до красотата на изкуството. Дано се възползват от това!
Именно в Пазарджик е най-голямата колекция от творби на Величко Минеков. Но в родния град на Константин Величков, на именития публицист и художник Райко Алексиев, на Атанас Божков, на поетите Теодор Траянов и Никола Фурнаджиев, изкуството изобилства. Истинска наслада за душата е разходката из Острова, където са позиционирани атрактивни и оригинални творби на български и световни творци. Локализирани в естествената им среда – сред добре оформени зелени и флорални площи, на брега на Марица, те са великолепно място за релакс, за разходка, за отдих.
Зеленината и изкуството са неизменна част от облика на Пазарджик, който безспорно е ведър еко- и арт град, където миналото и настоящето се съединяват в малките търговски улици, окъпани във фонтани, в автентични стари сгради, които придават романтика и непреходност в атмосферата на града. Това е малка брънка от историята и от ежедневието на Пазарджик, който е истинска скрита лимонка, която гръмва, когато най-малко очакваш. Колкото повече опознаваш града, толкова повече го харесваш и обикваш.
Снимки: Антоанета Титянова