Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

МЕЛНИК

Мелник е град в Югозападна България. Той се намира вОбласт Благоевград, Община Сандански. Това е най-малкият град в България.
Градът се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град

 Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.
Днес не са известни никакви положителни сведения, по които би могло да се установи кога е възникнал Мелник. Според академик Иван Дуйчев, етимологията на името Мелник има чисто славянски произход. Тя се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът. Въз основа на археологически данни, се предполага, че Мелник е възникнал отначало като крепост за охраната на южната българска граница и пътя по река Струма, след сключването на българо-византийския договор от 864 година.
Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи — Алексий Слав става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог , който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от Византийски императори), което променя състава на населението и архитектурния облик на града (много от византийските къщи са ползвани до началото на 20 век, величествени руини от тях са запазени и до днес).
През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст Хрельо, а след неговата смърт през 1342 година в продължение на около 15 години е под властта на сръбския владетел Стефан Душан. Последният християнски владетел на града е Константин Драгаш, загинал в битката при Ровине през 1395 година.
Мелник пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година той се споменава вече като център на кааза. В средата на XVII век османският пътешественик Евлия Челеби, описва Мелник, като оживена паланка с едноетажни и двуетажни просторни каменни къщи, покрити с керемиди, с много домашни бани и уредени лозя и градини. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.
През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос, чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането. Градът е имал и много богата библиотека.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Мелник:
Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански. Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско,Драмско и други части на Егейска Македония.
През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава града.
В годините 1913 - 1925 Мелник е околийски център. Градът остава встрани от новия път по долината на Струма и постепенно запада. Занаятите и търговията замират, а болестта филоксера опустошава лозовите масиви. Като основен поминък на населението се запазва земеделието.
От 1968 година Мелник е обявен за град-музей
В миналото градът е център на Мелнишката епархия, основана в 13 век. През 19 век тя обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Серската каза с общо 101 християнски селища. След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия. През 1891 - 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.
Днес диоцезът на Мелнишката епархия е поделен между Неврокопската епархия в на Българската православна църква и Валовищката на Цариградската патриаршия (управлявана от Църквата на Гърция). Мелнишки е титулярна епископска титла (тоест без епархия) на БПЦ.
В Мелник се намира частично запазената средновековна българска църква „Свети Никола“, датирана към края на 12 век. Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Бронзовата камбана на църквата се смята за една от най-старите в Европа и е отркита през 2000-те години.
Край Мелник се намира Роженският манастир, който е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове — разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Асфалтовият път от Мелник е много добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село Рожен.
Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът. Традиционно почти всяко семейство отглежда лозя и произвежда вино за собсвена консумация и за продажба на дребно.
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
• Градският исторически музей в Мелник е разположен в бившия клуб на активните борци. В музея е показан основният поминък на този град и района — винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането. Има печат. Работно време: 9:00-12:00 и 13:00-17:00 ч. без почивен ден. Има печат.
• Кордопуловата къща е построена през 1754 година от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.
• Паметникът на Яне Сандански е построен през 1972 година и се намира в градинката при входа на Мелник. Неговият автор е скулпторът Крум Дерменджиев.
• Мелнишките скални пирамиди
• Хижа Пирин