Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

На великденски базар във Виена

Винаги има повод да посетите Виена. Започнете разходката из австрийската столица като посетите величествените дворци Шьонбрун и Белведере. Не пропускайте императорския дворец Хофбург,

а после се разходете по Рингщтрасе. Сред символите на града са катедралата "Свети Стефан", Испанската школа за езда и гигантското Виенско колело в Пратера.

11 милиона туристи са посетили Виена за 10 месеца през 2011 г. С 37% са се увеличили руски туристи и вече има рускоговорящи продавач-консултанти в най-скъпите бижутерии на търговска улица "Кернтнерщрасе". Най -многобройни са туристите във Виена от Германия, Австрия, Италия и САЩ. Виенските хотели са отчели с 8,5% повече оборот от 2010 г. От 24 март до 9 април можете да посетите великденските базари във Виена.
Тази година католиците честват празника на 8 април. За десети път ще се открие великденски базар пред двореца "Шьонбрун", който е сред най-романтичните. Пред бароковия дворец 45 магазинчета предлагат лакомства и великденски украшения от цяла Австрия. Има „детската фабрика за производство на великденски зайци от марципан”, където професионални сладкари разкриват тайните си. За хлапетата ще има детски театър, докато родителите им ще слушат джаз концерти на открито.
И в центъра на града на старинния площад "Фрайунг" има базар, където ще ви завладее ароматът на австрийски козунаци и "великденска шунка". На базара "Калвариенберг" ще се организира детско шествие.
Сутринта на Великден се събира цялото семейство, за да се наслади на приготвените ястия след Великите пости. Освещаването на ястия по време на Великденската служба в църквата датира в Австрия от 12-и век. Великденските гозби и боядисаните яйца се носят в кошници, покрити с ръчно бродирани кърпи. На трапезата се слага "великденска шунка", която се яде с прясно настърган хрян. За това ястие се сварява пушено, нетлъсто парче свинско месо, което се запича в тесто.
Великденската закуска завършва със сладък хляб, подобен на нашите козунаци. От същото тесто с мая се приготвят и дребни сладки или се изпича сладкиш във формата на плитка. И днес се спазва великденската закуска, защото се смята, че тя носи здраве и късмет през цялата година. Великденските зайци са символи на плодородието.

Виена има 600 кафенета
Традицията на виенските кафенета води началото си от XVII век. Типични са мраморните масички, дървените виенски столове и масичките за вестници. Първото кафене във Виена е открито през 1685 г. от арменеца Йоханес Деодато, който е отговарял за приготвянето на кафето в императорския двор. През 1720 г. кафенето "Крамер" в центъра на Виена за първи път оставя вестници за посетителите си. През 1788 г. Мартин Диганд открива първото концертно кафене в столицата на Австро-Унгария и полага началото на нова ера – от този момент чести гости на виенските кафенета стават Моцарт, Бетовен и Йозеф Щраус. Първоначално входът е разрешен само за мъже. Световната си слава виенските кафенета получават в края на XIX в., когато стават любимо място за срещи на литератори, художници и артисти. Всяка бохема е имала свои предпочитания, формирани от променящите се арт вкусове. В "Централ" творят известни австрийски писатели. Там руският революционер Лео Тротцки играел шах. В кафене "Шперл",запазило и днес автентичната обстановка отпреди век, се е срещал музикалният елит на Виена. Кафенетата на „Рингщрасе” и сега са място за срещи на влюбените, на бизнеса, изкуството.
Виена е град на живите легенди. Доказателство за това е ресторант "Захер" и сладкарница "Демел". На 10 ноември 2011 г. атмосферата във виенските кафенета бе официално включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Във Виена кафенето играе ролята на втори офис, на дом, на място за срещи след прекарана в операта или театъра вечер. И днес гостите могат се възползват от гъвкавото работно време от 6 ч. сутринта до полунощ, да се насладят на виенските специалитети. Виенчани казват, че кафенето е място, където се консумира място и време, но се заплаща само кафето. Кафето винаги се сервира счаша вода от изворите на Австрийските Алпи.
Във виенските кафенета се сервира храна по всяко време, а задушевната атмосфера е неповторима. Един меланж (виенско кафе с мляко, което няма общо с италианското каучино), няколко такта на пианото и животът отново показва най-хубавите си страни.
Типичният стил на виенското кафене от миналото ще откриете в "Хавелка" в историческия център на града на "Доротеергасе" 6. Стените са украсени с картините, с които художниците са плащали сметките си, когато парите им свършвали. Ако мечтаете за лукс, посетете кафе "Империал" или "Сахер", където се гордеят с оригиналните си едноименни торти. Елитното кафене "Ландтман" е построено през 1873 г. и е прочуто със стилната си подредба, която е под закона за опазване на паметниците на културата. В близост до парламента, кметството и Бургтеатър, то е място за интензивни контакти.

Какво би била Виена без музика?
Виена е свързана с велики композитори като Моцарт, Йохан Щраус, Густав Малер, Арнолд Шьонберг. Пълни с наслада са вечерите на класическата музика във Виенската Щатсопера, Народната опера, Камерната опера, Музикферайн, Канцертхаус или Театър ан дер Вийн. Освен Виенската филхармония в австрийската столица можете да се насладите и на съвременна музика. Фестивалът Sound:frame акцентира върху визуализацията на електронната музика. Ежегодно във Виена се събират DJ-и, музикални продуценти и творци от областта на видеоизкуството и медиите.
Любителите на словото ще преживеят приятна театрална вечер във Виенския Бургтеатър, Фолкстеатър. Най-важните места за представяне на литература са Литеретурхаус Виена, Алте Шмиде и новата Главна библиотека.

Най-посещаваните забележителности
Виена е любима туристическа дестинация, която предлага огромно разнообразие от музеи и паметници на своите гости. Дворецът "Шьонбрун" за втора година е най-посещаваната забележителност в австрийската столица. Миналата година е посетен от 2,5 млн туристи, а едноименната зоологическа градина е на второ място с 2 183 000 посетители. Символът на Виена, Виенското колело, успя да измести музея "Албертина" и зае третото място с 640 000 посетители. Безспорен лидер в тази класация е и вторият символ на Виена - катедралата "Свети Стефан". Хиляди са туристите, които са се качили на кулата или са слезли в катакомбите под нея.
Виена изготвя класация и на най-посещаваните райони в града. Пет милиона души са посетили комплекса Шьонбрун - двореца, зоологическата градина, оранжерията с палмите и къщата на пустинята, което го нарежда в челото. На второ място е Хофбург с намиращите се там императорски апартаменти, музея на императрица Елизабет, известна като Сиси, Сребърната стая, Националната библиотека и Етнографския музей. Третото място се пада на уникалния музеен комплекс "Квартал на музеите" (Музеумсквартир), където на 60 000 кв. м са разположени няколко музея и различни културни институти. Той е открит през 2001 г. на мястото на бившите придворни конюшни и е сред 10-те най-големи културни пространства в света. Освен музеи там са разположени едни от най-модерните и посещавани заведения в австрийската столица. Там се намират Музея на съвременното изкуство, музея "Леополд" и галерията "Кунстхале". За най-малките е открит специален Детски музей (ZOOM). На територията на Музеумсквартир се провежда ежегодният литературен фестивал и концерти в рамките на Виенския джаз фестивал.
Във Виена има около 100 музеи и изложбени зали – световно известни или малки забавни музеи, с необичайни колекции като Музея на глобусите, Музея "Третият човек" и Музея на фантастите. Сред най-посещаваните са музеите "Белведере", "Лихтенщайн" и "Албертина", където са показани шедьоври на изобразителното изкуство.

Восъчните фигури на мадам Тюсо вече и във Виена
На 1 април 2011 г. прочутият увеселителен парк "Пратер" се сдоби с нова атракция. Тогава отвори врати филиал на музея на Мадам Тюсо. В "Пратера" бе построена триетажна сграда с обща площ от 2000 кв. м. Сред 65-те восъчни фигури са тази на император Франц Йозеф и съпругата му Сиси, Моцарт, Хайдн, Густав Климт и Зигмунд Фройд. Не липсват и съвременни знаменитости като Арнолд Шварценегер, Джордж Клуни, Брад Пит и Анджелина Джоли. Изработването на една восъчна фигура струва 200 000 евро, а изграждането на "Мадам Тюсо" във Виена възлиза на 8 млн евро. За 4 месеца се създава една фигура. Виена е сред 11-те града, в които има филиал на "Мадам Тюсо". Входният билет е 18,50 евро за възрастни и 14,50 за ученици.

Виенското кметство е и туристическа атракция
Сградата на Виенското кметство на Фридрих Шмид Плац е строена от 1872 до 1883 г. по проект на архитекта Фридрих фон Шмид. В нея се помещават кабинетът на кмета на Виена и кабинетите на общинския съвет, който заседава и като ландтаг. Освен столица на Австрия Виена има и статут на австрийска провинция. Всяка от осемте провинции избира свой парламент (ландтаг).
Когато населението на града започва драстично да расте и достига 430 000, старото кметство на Виплингерщрасе отеснява. Общинският съвет обсъжда 23 предложения за избор на местонахождение на новата сграда. Тя трябвало да подчертава важното политическо положение на Виена. На 22 май 1868 г. е обявен конкурсът за архитектурен проект. В обявата се иска построяването на голяма бална зала, две помещения към нея, салон с отделен вход от вътрешния двор, жилище за кмета, помещения за архива за музея на Виена и за параклис. В конкурса участват 64 австрийски и чуждестранни архитекти. Членове на журито са известни за времето си архитекти като Хайнрих Ферстел, построил Виенския университет, Теофил Ханзен, проектант на парламента и Готфрид Земпер, който работи над проекта на Бургтеатър. Конкурсът е спечелен от проект № ХIV, който носи мотото Saxa loquuntur (от латински: камъните говорят) на архитекта Фридрих Шмид.
Император Франц Йозеф разрешава превръщането на бившия Параден площад в строителна площадка. На 27 октомври 1871 г. общинският съвет гласува сумата от 8,5 милиона гулдена за разходи по строителството, но окончателната сума достига 14 млн гулдена (около 123,5 млн евро).
Трудно е да се определи стила на сградата като неоготика. Външният вид и преди всичко 105-метровата кула са вдъхновени от фламандските къщи в готически стил. Архитектурният план със 7 двора се придържа към концепцията на бароковите дворци. Общата площ на площада на кметството е 113 000 кв.м. Площта на сградата е 19 592 кв.м – дълга е 152 м и е широка 127 м. В кметството има 1575 зали с 2035 прозореца. Балната зала, в която се намират статуи на видни политически деятели, е най-голямата сграда на виенската Рингщрасе. В нея се провеждат важни прояви - около 800 годишно. Сред тях са известният Лайф бал, който е сред най-големите благотворителни акции в борбата срещу СПИН.
На върха на кулата се издига Ратхаусман (кметско човече), което е един от символите на града. Фигурата е висока 3,5 м (зедно със знамето достига 5,4 м) и представлява воин в рицарски доспехи. Статуята е изработена от Александър Нер по проект на архитекта Фридрих Шмид и по гипсов модел на Франц Гастел. По изричното желание на император Франц Йозеф дори най-високата от петте кули на новото кметство не трябвало да надвишава кулите на църквата "Вотивкирхе" (99 м). Архитектът формално се съобразява с императорското желание и най-високата кула достига 98 м. След това на върха й е издигната фигурата на Ратхаусман. Статуята е подарък за града от дворцовия майстор Лудвиг Вилхелм. Желязната фигура е изработена от мед около стоманена рамка, за да устои на всякакви бури.

Известната виенска улица Рингщрасе
Стилът на Виена е пъстър. Наред с дворците се възхищаваме на виенската Щатсопера, построена в стил неоренесанс, Виенското кметство (фламандска готика), Бургтеатър (необарок), университета (неоренесанс), Виенската борса и църквата "Вотивкирхе" (неоготика). Цялостният облик на Рингщрасе е изграден благодарение на талантливите архитекти Теофил фон Хансен, Карл Фрайхер фон Хазенауер, Хенрих фон Ферстел и Фридрих фон Шмидт. Тя е дълга 5,2 км и е изпъстрена с многобройни монументални здания, построени в стил еклектизъм в периода от 1860 до 1890 г. На тази улица се намират емблематичните здания, сред които Музея на история на изкуството и австрийската Щатсопера. Строителството на Рингщрасе започва през 1857 г. по нареждане на император Франц Йозеф. "Такава е моята воля" - заявява той. И австрийските аристократи започват да строят помпозни сгради. Много от тях и досега привличат погледите на посетителите с красотата си.
Виктрия Милчева