Банер
„Сребърна любов. 125 нови стихотворения“ от обичания поет Недялко Йорданов

Големият поет Недялко Йорданов зарадва своите многобройни почитатели с най-новата си стихосбирка „Сребърна любов. 125 нови стихотворения“ с логото на водещото издателство „Милениум“. Поетичният том събира прекрасните рими, които събуждат твореца преди изгрев слънце всеки ден в продължение на една година. 

След огромния успех на първата му фейсбук стихосбирка „67 сутрини“ на бял свят излиза и продължението „Сребърна любов“. В нея са поместени 125 поетични шедьовъра, които ще докоснат сърцата на читателите. В прочувствените слова, написани неусетно почти на един дъх, творецът изразява своите чувства, размисли, терзания, надежди и мечти...
Неслучайно поетът е озаглавил своята стихосбирка „Сребърна любов“. Той приканват своите читатели да запазят това дълбоко и силно чувство: „Моля ви, пазете я, сребърната любов, ако сте още болни от нея. Тя е надеждата... Тя е вярата... Тя е животът...“
Авторът нарича своите стихотворения малки изповеди, споделени с неговите познати и непознати читатели във „Фейсбук“, които настойчиво и упорито чакат всяка сутрин да ги прочетат.
В премиерната книга ще откриете мислите на обичания поет за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, облечени в прелестни, емблематични за творчеството му рими.
Представяме ви предговора на стихосбирката „Сребърна любов“, с който поетът Недялко Йорданов се обръща към своите читатели:
Кога успях да напиша 125 стихотворения за една година…
Никога не съм предполагал, че може да ми се случи.
Всъщност това не са стихотворения, а споделяния…
Нещо като малки изповеди…
Но не изобщо пред Някого…
А пред познатите и непознати мои читатели във фейсбук,
които настойчиво и упорито чакаха всяка сутрин да ги прочетат.
Пишех всъщност за себе си… Нещо като дневник… Само
че хаотичен, неорганизиран, ту измислен, ту безпощадно
откровен.
Когато станаха 67, ги събрах в една книжка и мислех, че
това е за последно.
Знам, че не е особено прилично, но не знам самият аз защо
продължих.
67 плюс 125 прави 192.
Явно продължавам да боледувам… Оставям настрана това,
което ми се случи чисто физически…
Продължавам да боледувам от сребърна любов.
Моля ви, пазете я, сребърната любов, ако сте още болни
от нея.
Тя е надеждата… Тя е вярата… Тя е животът…