Банер
Банер

 Новата книга на  Станка Ангелова - астролог на сайта „България без граници”  - цена 6 лв., поръчка на тел. 0888262195.

 

Музикалният театър чества 100 години от първия оперетен спектакъл в България

 На 10 и 11 февруари 2018 година в Музикалният театър чества 100 години от първия оперетен спектакъл в България. С премиерата на оперетата „Маркиз Бонели” от Делингер на 10 февруари 1918 година в София трупата на Ангел Сладкаров поставя началото на професионалната оперета у нас.

 
На 10-ти февруари, събота, от 19 часа в Музикалния театър ще има тържество- концерт, с което ще отбележим нашия празник. На него ще прозвучат откъси от емблематични оперети и мюзикъли, поставяни през годините на сцената на Музикалния театър. Наред с „Цигански барон” на Щраус, „Веселата вдовица” на Лехар и „Царицата на чардаша” на Калман публиката ще се наслади и на изпълнения от мюзикълите„Котки” на Андрю Лойд Уебър, „Целуни ме, Кейт” на Кол Портър, и „Българи от старо време” на Асен Карастоянов.
Сред публиката ще присъстват представители на държавни и културни институции, доайени на оперетата и бивши артисти на театъра.
На 11-ти февруари, неделя, от 14 часа - в централното фоайе на Музикалния театър ще бъде открита гранитна плоча в памет на Ангел Сладкаров /1892 – 1977 год./, бащата на професионалния оперетен жанр в България.Над плочата ще бъде поставен портрет на Сладкаров, нарисуван от художника Павел Митков. Ще бъде представена и книгата „Мемоарите на Ангел Сладкаров”.
Вечерта от 17 часа солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър ще изпълнят оперетата на Щраус „Цигански барон” в памет на Ангел Сладкаров, където той е изиграл една от емблематичните си роли като солист.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Професионалното начало на оперетата у нас и нейната рождена дата е 10 февруари 1918 година, когато Ангел Сладкаров, бивш солист на Шуменската оперетна дружба, събира музиканти и артисти в Първа частна професионална оперетна трупа и поставя виенската оперета „Маркиз Бонели” от Рудолф Делингер . Ангел Сладкаров е трябвало да промени по-пикантните сцени, за да не скандализират тогавашните патриархални нрави. Сменил и оригиналното заглавие на оперетата, което било „Шансонетката” /на градски жаргон по онова време „шансонетка” означавало „лека жена”/.
Според публикациите от тогавашната преса, публиката изразила възторга си с нескончаеми аплаузи и гледала всичките десет представления на оперетата „Маркиз Бонели” при пълен салон в залата на тогавашното кино „Одеон”, което разполагало с 800 места. В зората на оперетния жанр у нас Ангел Сладкаров е не само солист-изпълнител, но и мениджър на театъра и преводач на текстовете на немските оперети. Той създава няколко частни оперетни трупи и в провинцията преди да дойде в София.
На 5-ти декември същата 1918 година се открива столичния професионален оперетен театър – Свободен театър. Той вдига завеса с абсолютния шедьовър на нововиенската оперета „Царицата на чардаша” на Калман. След тази прочута премиера новият за България жанр категорично и безапелационно се налага у нас, за да изживее своето златно десетилетие през 30-те години на миналия век.
В тези години – периодът между двете световни войни – на сцената се налага и така нареченото „златно поколение оперетни артисти” – Мими Балканска, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Тинка Краева и много други. Най-ярко сред тях се открояват Мими Балканска и Асен Русков, които още приживе се превръщат в легенда и в национална емблема на лиричното и комично лице на оперетния жанр.
След 1918 година до Втората световна война в България е имало девет частни оперетни театъра. За разлика от Народния театър и Операта /тогавашната Оперетна дружба/, които са били подпомагани от държавата – оперетните театри са били изцяло частна инициатива без никаква помощ от държавата. В онези години в София, която е наброявала 250 хиляди души, винаги е имало по два частни оперетни театъра, които са изнасяли представления при пълни зали.
През 1947 година, когато идва новата власт, частните театри се одържавяват в Народна оперета. Част от класическите оперети са в разрез с новата идеология и са обявени за упадъчни и дребнобуржоазни. Делото на бащата на оперетата Ангел Сладкаров е обречено на забрава. 100 години по-късно националната ни оперета отдава почит на основоположника на професионалния оперетен жанр в България.