Банер
Тринайсет любопитни факта из „Енциклопедия на серийните убийци“

 Знаете ли, че:
Серийните убийци са такива непукисти, че се е случвало в очакване на смъртната си присъда един от тях /Тед Бънди/ да се ожени в съдебната зала за свидетелка по делото. Той използвал факта, че когато си под клетва, пред съдията, всяко обикновено устно волеизявление бива узаконено.

След като са отнели по ужасен начин куп човешки животи и са съкрушили съдбите на десетки техни близки, маниаците не изпитват и капка вина или съжаление. Не се срамуват дори пред собствените си майки, на които пишат от килиите си да им донесат пари или комикси, но не и че се разкайват. /Пичушкин и Миязаки/
Поговорката „Пияните и лудите Господ ги пази.“ може да се отнесе с пълна сила и за серийните убийци. В много случаи те биват арестувани по подозрение в някое от престъпленията от собствената им серия, но след това биват освободени и продължават да действат под пара. При Чикатило причината е, че спермата му съдържа антитела, които са различни от тези в кръвната му група. В друг случай и най-ясните доказателства не помагат на изключително бдителната японска полиция да си свърши работата. Въпреки че всичко сочи, че издирваният убиец-педофил /Миязаки/ работи в печатница или фотоателие, органите на реда не съумяват да използват тази следа. Двама мъже виждат престъпника, който посред нощ излиза от гората със смачкан чаршаф в ръце, след като току що се е освободил от тялото на една от жертвите си. Те любезно му помагат да измъкне колата си, заклещена в канавката, но не забелязват каква марка е. След това свидетелстват за станалото, подават грешна информация за автомобила и неволно пращат следователите за зелен хайвер.
Някои от хората-хищници кръстосват необезпокоявани градове, държави, континенти и дори прекосяват морета и океани, оставяйки след себе си пътеки от натрошени кости и реки от кръв, без някой да ги спре. Полицейските управления в различните държави, в различни административни области на една страна или дори в различни райони на един град до не отдавна нямат връзка помежду си и сериите от престъпления не биват отчитани като такива в продължение на дълго време.
Те са истински хамелеони, които изглеждат добронамерени и симпатични, средностатистически и обикновени. Така успяват да привлекат и унищожат почти всяка набелязана жертва.
Какво ги кара да убиват? Някои чувстват „вътрешно напрежение“, което се усилва, докато не пуснат духа от бутилката със следващото си посегателство. Считат моментите на отнемането на човешки живот и мъченията, на които подлагат жертвите си, за най-щастливите и пълноценни преживявания в живота си. Убийствата ги карат да се чувстват всемогъщи, да излязат от анонимността в собствените си очи. Веднъж заловени, те изпитват и изказват съжаление не за това, че са убивали, а че не могат да продължат да го правят.
Някои от тях са психопати, но това не е задължително, важен фактор за превръщането на един човек в убиец е преживяно насилие в детството /Карл Панцрам/, липса на подкрепа и разбиране. Този факт трябва да подейства като предупреждение за всички родители!
Има три белега, които са характери за 60% от серийните убийци. В тийнейджърска възраст те са страдали от нощно напикаване, обичали са да измъчват животни и да палят пожари. Това е т. нар. Триада на Макдоналд, която се счита от психолозите за предупредителен белег.
Не един и два са случаите в световната история, в които лекари и медицински сестри са отнемали живота на напълно здрави пациенти – бебета, деца /медицинската сестра Дженийн Джоунс/, жизнерадостни пенсионери /д-р Харолд Шипман/, и дълго са оставали безнаказани. Оръжието им е обикновена спринцовка с лекарство в убийствена доза.
Нади Дос – една изключително приветлива, уважавана и безкрайно усмихната възрастна дама се оказва серийна убийца, унищожила почти всичко живо в най-близкото си семейно си обкръжение – две дъщери, трима съпрузи, внук и внучка, свекърва и може би, като връх на всичко – майка си.
Жените са по-брутални от мъжете, това е установено от не един и двама изследователи. Ержебет Батори, Делфин Лалори, Даря Салтикова са господарки, чиито зверства са пример за абсолютен садизъм.
Във времената, когато не се е пишело, а само е говорело за фрапиращите убийства и престъпници, те са се превръщали в легенди и в страховити приказки като събраните от Братя Грим. Днес тези истории са основа за редица романи и филми в жанровете хорър и психотрилър. Действителността си остава най-добрият сценарист и ненадминат писател.
В много случаи убийците са добри съпрузи и бащи. До ден днешен синът на Чикатило твърди, че той е обвинен несправедливо.