Банер
Банер

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За информация и  начин да  закупите книгата "Обичай ме навеки" 

Продължава...

РЕЖИСЬОРСКА ЕКСПЛИКАЦИЯ ЗА ПИЕСАТА И СПЕКТАКЪЛА „РЕВИЗОРЪТ” ПО Н.В. ГОГОЛ

„В аз реших да събера накуп всичко лошо в Русия, което познавах тогава, всички несправедливости, които се вършат на тези места и в тези случаи, където повече от всичко се изисква от човека да прояви справедливост, и да се надсмея наведнъж над всичко това” – казва Николай Василиевич Гогол за своята пиеса „Ревизор”. 

Една „дяволски смешна пиеса” за „нищожността на нищожния човек”.
„Моят „Ревизор” е изобличение на нищожността на руския живот – продлжава своята изповед авторът на една от най-великите пиеси в световната драматургия. „ В своята пиеса аз се смея над човешката бездуховност, над душевното мъртвило, над нелепостта и глупостта на хората, лишили себе си от духовни интереси и идеали. Ако в нея бях изобразил изверги, щяха да ми простят, но нищожността не ми простиха. Руският човек се изплаши от своята нищожност, която видя в огледалото, което поставих пред него. Огледало, в което се отразява цялата греховната човешка природа, низост, аморалност, цялата глупост и невежество на човека, който от всичко се бои и се кланя раболепно на всичко властно заради изгода. Изгода, заради която хората вече са загубили естествената си способност да мислят, виждат и чуват, водени от единичката страст да притежават: положение в обществото, чинове в службата и богатство. Изгода, заради която се вършат беззакония и злоупотреби, творят се безчинства, цари произвол, цъфти несправедливост, а пороците са превърнати в норма на поведение. Традицията на подкупа, лъжата и подлостта е напълно естествена и неизбежна. Тези, които трябва да защитават законността и морала, именно те вършат беззаконията и дават пример, който другите с готовност следват. И най- удивителното е, че никой не се стреми да скрие престъпното си отношение към своите човешки и обществени задължения, собствената си празнота, посредственост и безделие. С тъга по идеала и с разочарование от съвремието си, с остро и сурово слово аз влязох в битка за високото призвание на човека, за умен и благороден живот”.
Със същата тъга и разочарование разлиствам сега тази уникалната пиеса
„за боричканията на шепа нищожни хора с цел изгода” и се надявам
спектакълът „да подтикне зрителите да се замислят за избавлението от
отравящите живота ни безчовечност, бездушност и бездуховност”.
Уважаеми зрители, нека се погледнем в огледалото „Ревизор” . И ако ни е крива мутрата, нека не се сърдим на огледалото, а да се замислим защо в отражението виждаме само „карикатури на хора”. Предлагам ви заедно да се посмеем на себе си и на абсурдите на ежедневното си съществуване с оня смях, „излитащ от светлата природа на човека, без чиято проницателната сила нищожността и пустотата на живота не биха изплашили човека”. Нека чрез пречисващата сила на гоголевия смях ”да направим ревизия на собствената си греховна съвест”.

Нина Димитрова
Режисьор