Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Д-р Алесандра Акили: Множествената склероза вече не е смъртно наказание

 Д-р Алесандра Акили, пациентка на д-р Поцили, е в София по покана на група болни от МС и се е заела със задачата да опровергае твърдението, че „множествената склероза убива болните за 12 години“. „За ефективен контрол на заболяването от съществено значение e начинът на живот на пациента!“Това са думи на Карло Поцили, професор по неврология в Римския университет „Ла Сапиенца” и директор на Центъра за множествена склероза на болница „Сант’Андреа” в Рим. Проф. Поцили е категоричен, че днес терапията е в състояние да направи много форми на болестта „доброкачествени“, които преди са били инвалидизиращи.

Д-р Акили е роденa в Рим през 1976 г. Специалността й в областта на медицината е логопедия. Практикува и т.нар. наративна медицина, чийто основен принцип е пациентите да споделят историите, свързани със здравословното им състояние, с акцент върху личното и емоционално преживяване на заболяването, което дава възможност на клиницистите да осигурят подходяща медицинска грижа.

Алесандра е автор, съвместно с д-р Христо Ватев д.м.н., на десетки статии, посветени на терапевтичните подходи за подобряване качеството на живот на пациенти с множествена склероза (МС). Наскоро те издадоха книгата „Ела с мен” на български. Д-р Ватев, който в това интервю беше преводач, е диагностициран с МС преди 20 години, но диагнозата не му пречи да пътува, да работи и да е изпълнен с позитивна енергия.

Д-р Акили, бихте ли обяснили каква е характеристиката на множествената склероза и как най-често се лекува в съвременната медицинска практика?

Множествената склероза е най-често срещаното хронично възпалително заболяване на централната нервна система при млади хора. Изразява се в образуването на плаки на демиелинизация в бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък. Предизвиква комбинации от проблеми – зрителни, двигателни, сетивни, координационни, психични и др. Според последните данни за България тук живеят около 7000 пациенти с диагноза МС. Питате ме какво е новото… Има съществена промяна. Официално от ECTRIMS (The European Committee for Treatment and Research in Multiple Sclerosis) е приета концепцията за двуетапен ход на заболяването. Първата фаза е възпалителна със загуба на миелин, последвана обаче от втора – аксонална невродегенерация. И според моите колеги отсъствието на миелин (белите плаки, видими на ЯМР) съществено изостава по важност пред новооткрития феномен – невродегенеративния, т.е. загубата на нервни клетки – аксони.

Някои бели кръвни клетки се размножават повече от нормалното. По-специално този клас бели кръвни клетки, който участва в еволюцията на невродегенеративното заболяване. Това е научно доказано от изследователска група на болницата „Сан Рафаеле” в Милано и е публикувано в Science Advances. Откритието представлява допълнителна стъпка напред в разбирането на болестта, която причинява дегенерация на мозъчните клетки. Учените пишат: „Анализирахме бактериалните популации в чревната флора и наблюдавахме, че има важна роля на микробиотата в патогенезата на рецидивиращата множествена склероза. При пациенти, при които болестта е била активна, видяхме например намалено присъствие на бактерията Prevotella, която обикновено дразни имунната система, особено избягвайки диференциацията на типа бели кръвни клетки, TH17 лимфоцити” – това беше обяснено неотдавна от Марика Фалконе, която е изследовател в Отдела за имунология, трансплантация и инфекциозни болести на въпросната болницата. Тя допълни още, че са открили присъствието на два бактериални щама, които обикновено се намират в устната кухина и имат забележителен възпалителен капацитет.

Наскоро СЗО описания от вас преди години синдром „неврогенно черво“ като елемент от клиничната картина на МС и го записа с код МКБ K59.2 в общоприетата международна класификация за кодиране на медицински диагнози МКБ-10. Какъв е този синдром? Наистина ли е важен? И научният свят признава ли двупосочната комуникация между мозъка и червата?

Много важен синдром! И да, научният свят признава двупосочната комуникация между мозъка и червата. Мога да дам следния пример… При пациенти с диагноза шизофрения често се наблюдава дисфункция на чревната бариера и чувствителност към определени храни. Значителна част от пациентите се подобряват, следвайки диета без глутен и казеин. Антимикробни средства и пробиотици имат терапевтичен потенциал за намаляване на метаболитната дисфункция и нарушената имунна регулация при пациенти с такава диагноза. Но не ми се говори за шизофрения. Аз съм посветила живота си на пациентите с МС. А за болестите, по принцип, знам едно: те се следствие на много различни причини (инфекция, травма, токсични агенти, съдови увреждания, хронична невродегенерация и др.). Но – неврологичните заболявания винаги се дължат на структурно и/или функционално увреждане на невроните или на синапса.

А ние, хората, сме с идентични нервни системи. Изучени и описани отлично. Дори номерирани.Вагусният нерв произхожда от мозъчния ствол и се простира надолу през шията в гърдите и корема. Той играе жизненоважна роля в поддържането на цялостното здраве на човека. Този нерв носи сензорна информация от вътрешните органи обратно към мозъка, информира го какво става в нашите органи – белите дробове и сърцето, далакът, черният дроб, бъбреците, но най-вече в храносмилателния тракт (стомахът и червата). Представлява хиляди и хиляди влакна, работещи далеч под нивото на съзнателния ни ум. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е, че той следи т.нар. чревна микробиота (колониите от бактерии, вируси и други микроби, които живеят в червата ни) и изпраща сигнали за регулиране на възпалението на база на това дали нервът засича или не патогенни организми.

От друга страна, изследвания, проведени в университета в Глазгоу и публикувани преди три години, показват, че чревната микробиота притежава способността да модулира нивата на BDNF в централната нервна система.


Във вашата книга се говори много за този BDNF. Какво е това и каква е връзката с подобряването качеството на живот на пациентите с МС?

Мозъчният невротрофичен фактор (Brain-derived neurotrophic factor, BDNF) е протеин, изключително важен за поддържането на мозъчните клетки и стимулиране образуването на нови. Неотменно присъства в мозъка на бозайниците, принадлежи към семейството невротрофини. От историческа гледна точка това бе вторият невротрофичен фактор, който бе изолиран и изследван. Първият бе растежният фактор на нервните влакна, или NGF, открит, идентифициран и изследван през 50-те години на миналия век от италианския учен Рита Леви-Монталчини. За това откритие тя получи Нобелова награда за Медицина през 1986 г.

През 2003 г. на конференция, организирана от Италианското МС Общество AISM, г-жа Монталчини подкрепи нашата идея за проучване ефекта на чревната микробиота върху невротрофичния фактор BDNF. В разговора ни Рита, тогава почетен президент на италианската асоциация за МС, не само потвърди убеждението си, „че NGF и другите невротрофини циркулират без ограничения от структури или органи, без системни граници, а това дава на тези молекули ключова роля в хомеостазата на организма“, но и че в мозъка на всеки от нас живее популация от клетки, потенциално способни да „коригират“ увредената от болестта нервна система.

Каква е връзката между невротрофините и подобряването качеството на живот на пациентите с МС?

Мозъчният невротрофичен фактор (BDNF) и неговия TrkB рецептор играят важна роля във възстановяването на мозъчна функция и при различни патологични състояния. BDNF е необходим за редица функции на ЦНС (невроструктурни и невропротективни), включително синаптичната пластичност. Доказателствата за активността на BDNF предполагат потенциална роля на тази молекула, както в патогенезата, така и в лечението на неврологични и психиатрични разстройства. Стотици са научните изследвания, в които се търси възможно терапевтично приложение на BDNF в модифициране на основните невронни процеси при важни за качеството на живот заболявания.

Безбройните ползи от повишаването на здравословните бактерии в стомашно-чревния тракт са безспорен факт, както вече споменах. Изненадващото е, че наличието на непатогенни бактерии в стомашно-чревния тракт създава положително въздействие по протежение на целия нерв, а това повишава вагусовия тонус. Пробиотиците са добър източник на здравословни бактерии. Чревната микробиота играе решаваща роля в двупосочната ос черва-мозък.

Проучванията при животни показват, че чревните бактерии влияят на нивата BDNF и серотониновия метаболизъм. В изследване, проведено през 2016 от учени от Неаполския Университет, за първи път се докладва анализ на микробиоталната чревно-мозъчна ос на зебра. След 28-дневно диетично приложение на пробиотик Lactobacillus rhamnosus, те откриват разлики между контролната и третираната група зебри в нивата на мозъчна експресия на BDNF и метаболизма на серотонин. В допълнение, в чревната микробиота изследователите откриват значително увеличение на Firmicutes и тенденция за намаляване на Proteobacteria (а това са патогени като Escherichia coli, Salmonella typhi, Vibrio cholerae, Helicobacter pylori). Въпросното проучване показва, че избрани микроби могат да се използват за модулиране на ендогенни невроактивни молекули у зебрата.

Какво бихте казали в заключение?

Резултатите от двайсетгодишно проследяване на малка група от пациенти с диагноза МС ни дават основание да твърдим, че: На практика всеки отделен случай на множествена склероза започва с пристъп (епизод, влошаване), следван от частично или пълно възстановяване (ремисия). Това възстановяване Не се основава на регенерация на миелин – изследване с ядрен магнитен резонанс (ЯМР) го доказва. Т.нар. плаки пак са видими, въпреки частичното или пълно подобряване на клиничната картина. Т.нар. ремисия, т.е. подобрението на пациента, се дължи на възстановяване скоростта на пренос на информация по дължината на нервните влакна. Особено важна за дългосрочно синаптично потенциране в мозъка на възрастни индивиди е ролята на BDNF.
Нашите наблюдения с д-р Ватев показват, че голяма част от пациентите с МС страдат от нарушена перисталтика, констипация, чревна дисбиоза (нарушение на количествения и качествен състав на чревната микрофлора), синдром, описан от Световната здравна организация като неврогенно черво и записан в Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето с код МКБ K59.2. Очевидно, без терапия, всеки такъв пациент би имал неестествена, патологична микробиота. В проведеното изследване това не бе допуснато.
Лечението на синдрома неврогенно черво води до възстановяване на чревния микробиота, а това – до физиологична комуникация (без дефекти) черво-мозък и следователно положително въздействие посредством нерва вагус върху нивата на BDNF в хипокампуса.Да се поддържа нормална чревна микробиота е нещо сравнително лесно и не изисква сериозен финансов ресурс. А третирането на проблем МКБ K59.2 на пациент с диагноза МС е също толкова важно, както и всеки друг от симптомите на заболяването, например замъглено или двойно виждане, парестезии – мравучкане, тръпнене, болка или пробождане в крайниците, уринарна инконтиненция или нарушение на висшите корови функции – памет, концентрация, внимание. От всеки един от тези проблеми зависи качеството на живот на един млад човек, който дълги години ще живее с една хронична болест.
Да се поддържа нормална чревна микробиота е нещо сравнително лесно и не изисква сериозен финансов ресурс. А третирането на проблем МКБ K59.2 на пациент с диагноза МС е също толкова важно, както и всеки друг от симптомите на заболяването, например замъглено или двойно виждане, парестезии – мравучкане, тръпнене, болка или пробождане в крайниците, уринарна инконтиненция или нарушение на висшите корови функции – памет, концентрация, внимание. От всеки един от тези проблеми зависи качеството на живот на един млад човек, който дълги години ще живее с една хронична болест.