Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването

Около 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми и заболяването се диагностира в напреднал стадий. В София стартира поредица от семинари под мотото „Рак на бял дроб - иновации в диагностиката и лечението“, като първият бе семинар от Академия за журналисти „Рак на белия дроб - иновации в диагностиката и лечението“. Организатор е АстраЗенека България, а гост-лектор на първото събитие бе доц. д-р Димитър Калев - медицинският онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“, Варна.

„Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания подход, гарантиращ терапевтичен отговор. Медицината навлиза в нова ера, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към индивидуалния подход в терапията на всеки един пациент“, каза Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека България, при откриването на семинара.
Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. По-добра преживяемост се регистрира само при пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за своевременно оперативно и медикаментозно лечение. Ето защо специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот, като от съществено значение е идентифицирането на рисковите за заболяването групи.

Ракът на белия дроб засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб.
Данните сочат, че от всички онкологични заболявания ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за смърт при мъжете и втората при жените. В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените. През 2016 г. със заболяването са диагностирани над 4000 българи. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните със заболяването загиват.
Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са активното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяване на въздуха, някои химикали и видове радиация, фамилно предразположение към белодробен рак.
Въпреки установената и доказана причинно-следствена връзка между рака на белия дроб и тютюнопушенето, е важно да се отбележи, че белодробният рак се среща често и при пациенти непушачи, като се нарежда на 7-мо място след най-често срещаните ракови заболявания в глобален мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Симптоми на рака на белия дроб са: постоянна кашлица, недостиг на въздух, изкашляне на кръв, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции (пневмония, бронхит), затруднено преглъщане. Ако ракът се е разпространил извън белия дроб, симптомите са: необяснима загуба на тегло, слабост, умора, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата. Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими симптоми, поради което се диагностицира твърде късно, за да бъде излекуван. Понякога се открива случайно при рентгенова снимка напр. по повод на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми.
Вероятността човек да развие белодробен рак в рамките на живота си е около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Поради късното дигнастициране 40 на сто от заболелите умират още в рамките на една година. При известна част от пациентите се установяват генетични мутации, които дават възможност да се приложи персонализираното лечение. То дава надежда за по-дълъг и качествен живот“, отбеляза доц. Димитър Калев.
Той припомни, че генетичните изследвания са важна част от диагностичния процес, защото чрез тях могат да се идентифицират точните пациенти, при които персонализираната терапия би била приложима и ефективна. Генетичните тестове показват дали туморът има характеристики, които го правят податлив на лечение. Тези характеристики (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ), представи темите и гост-лекторите на предстоящата на 22 и 23 април в София конференция на тема: „Рак на белия дроб – ранна диагноза и доказателства за скрининг“. Форумът се организира по време на Българското председателство на Съвета на Европа от БАППМ, в сътрудничество с базирания в Брюксел Европейски алианс за персонализирана медицина /ЕАПМ/. Основна цел на конференцията е да инициира изготвянето на Препоръка от Европейския Съвет за разработване на насоки за скрининг за рак на белия дроб от експертна група. В конференцията ще участват над 20 гост-лектори от 12 страни.

Съобщи Тони Титянова