Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Д-р Ралица РОБЕВА: Метаболитният синдром е световен проблем, който засяга модерното общество

Д-р Ралица РОБЕВА, д.м. e специалист по ендокринология и болести на обмяната. Главен асистент е в Клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания към УСБАЛЕ “Акад. Ив. Пенчев”, София. През 2008г защитава дисертация, насочена върху отклоненията в половата система при пациенти с метаболитен синдром, а понастоящем е избрана да координира и ръководи екип от специалисти в най-голямата специализирана болница по ендкринология и обменни заболявания в България, изработили специализиран сайт за метаболитен синдром. Във връзка с това ендокринологът сподели детайли, свързани с това състояние, които трябва да знае всеки човек за вестник „Лечител“.

Метаболитният синдром е световен проблем, който засяга модерното общество и голям брой хора. Рискът нараства с възрастта и наднорменото тегло, като заболеваемостта в САЩ и Европа е при 25% от населението. Над 65% от смъртността е в следствие на сърдечно-съдови заболявания, което е типично и за България. Основната причина за този мрачен факт е именно метаболитният синдром, който не е конкретно заболяване, а съвкупност от рискови фактори като: високо артериално налягане, повишена кръвна захар и нива на холестерол, затлъстяване, основно в областта на корема. Доказано е, че причините за развитието на метаболитен синдром са комбинацията от генетични и демографски фактори, влияние на околната среда и най-вече начинът на живот. Честотата на случаите нараства с натрупването на наднормено тегло и с възрастта, като достига пикови стойности при хората над 60 години.
Доста стряскаща е статистиката. Какви са основните съвременни разбирания за заболяването или състоянието – има спор в определянето му?
- Няма никакво значение дали е заболяване или състояние, защото това не променя значението на метаболитния синдром. От началото на миналия век и най-вече в средата му става ясно, че част от пациентите със затлъстяване са с по-голям здравен риск от останалите. Костатира се, че има една подгрупа от пациенти със затлъстяване, които са с установен риск за сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смъртност.
Така започват проучванията в посока да се открият кои са причините. Установява се, че при тези пациенти няколко типа заболявания протичат едновременно - не се развиват самостоятелно, а винаги вървят ръка за ръка. Всъщност става въпрос за комбинирано нарушение както на мастната и на въглехидратната обмяна, допълнено с развитието на преддиабетни и изявени диабетни нарушения. Забелязва се също нарушения в обмяната на пикочната киселина. При тези пациенти се развива т.нар. атерогенна дислипидемия – нарушение в мастната обмяна, което може да доведе до развитие на атеросклероза. Почти задължително се наблюдава и хипертония, изключително повишен риск от тромбоза и по-голяма честота на някои видове ракови заболявания. Така възниква концепцията за метаболитен синдром, като група фактори, които следва да се търсят при един и същи пациент, защото когато е налице едно или няколко от посочените заболявания, много вероятно е да има и всичко останало.

Какво трябва да знае всеки за метаболитния синдром?
- С течение на времето се установи, че една от основните характеристики и причини за възникването на метаболитния синдром е наличието на инсулинова резистентност – тоест невъзможност на инсулина при тези хора да осъществи своя нормален биологичен ефект. Поради тази трудност или инсулинова нечувствителност панкреасът обикновено произвежда по-голямо количество инсулин от необходимото. Съответно хиперинсулинемията до голяма степен е свързващият фактор, който е в основата за развитие на всички нарушения в обменните процеси на организма. Знае се, че инсулиновата резистентност е тясно свързана с висцералното затлъстяване, тъй като мастна тъкан в абдоминалната област е важен ендокринен орган, който произвежда изключително много хормони - а повишеното им количество винаги има своето отражение. Важно е да се знае, че слабите хора, които нямат затлъстяване в областта на талията, също може да страдат от метаболитен синдром, като например при тях може да се наблюдава инсулинова резистентност, в комбинация с повишена кръвна захар, хипертриглицеридемия и артериална хипертония.

Означава ли, че организмът има метаболитна памет и всичко се „записва“ в клетките, като метаболитните проблеми се отразяват и рефлектират върху цялостното състояние на човека?
-Пациентите с метаболитен синдром се срещат ежедневно в практиката на кардиолози, ендокринолози, диабетолози, липидолози, общо практикуващи лекари… Следователно има нужда от правилно интегриране на отделните специалности, за да може адекватно да се оцени рискът на пациента с метаболитен синдром и да се приложи общ подход за по-добро лечение на кардио-метаболитните нарушения.
Установено е, че инсулиновата резистентност и висцералното затлъстяване вървят ръка за ръка, но в клиничната практика много по-трудно е да се измери инсулиновата резистентност отколкото затлъстяването – обиколката на талията до голяма степен показва каква е степента на висцералното затлъстяване. Ето защо в световен мащаб има една тенденция за опростяване на диагностирането на метаболитен синдром– така то ще стане по-широко достъпно и повече хора сами ще идентифицират проблема.
През 1998 г. Световната здравна организация препоръчваше да се определя количествено инсулиновата резистентност, докато сега за диагностиране на метаболитен синдром са нужни 5 относително лесни за изследване показатели. Те са: обиколка на талията с определени специфични за популацията норми (тъй като различните етнически групи не са еднакви); определени прагове на добрия холестерол (HDL холестерола), ниво на триглицеридите; състояние на кръвната захар и на артериалното налягане.
Когато се отчетат тези параметри, наличието на всеки 3 неблагоприятни компонента от въпросните 5 определя наличието на метаболитен синдром. Това помага да се осъществи една ранна профилактика.Това дава възможност да се повлияе своевременно на въглехидратната и на липидната обмяна, както и на всичките останали процеси. До тази общоприетата дефиниция на метаболитния синдром се достигна в резултат от действията на повечето национални и световни организации, които се занимават с проблема. Възприели сме тези критериии в България, благодарение на работата на Българския институт „Метаболитен синдром“ (БИМС).

Как се поставя диагноза според БИМС?
- През 2010 г. Българския институт “Метаболитен синдром” изготви общовалидни критерии на база на международните препоръки. Както казах, при наличие на 3 или повече от 5-те рискови фактора (или съответна терапия за тях) се говори за наличие на метаболитен синдром. Ето нормите:
√ повишена обиколка на талията - при мъже ≥ 94 cм, при жени ≥ 80 cм;
√ нива на триглицеридите -> 1.70 mmol/l;
√ намалени нива на ХДЛ холестерол - при мъже < 1.03 mmol/l, при жени < 1.30 mmol/l;
√ артериално налягане - ≥130/85 mm Hg;
√ кръвна захар на гладно ≥ 5.6 mmol/l или установен захарен диабет тип 2.

С какво ще помогне на българите онлайн платформата, специализирана върху метаболитния синдром?
-Тя цели да отговори на следните въпроси: какво представлява метаболитният синдром и кои са критериите за диагностирането му. Посочва какви са причините, рисковите фактори и усложненията при него, както и как се лекува. В клиничната практика е важно да се търсят посочените 5 критерия, които хората могат сами да диагностират при себе си, благодарение на сайта „Метаболитен синдром“. Така те ще потърсят навременна помощ от специалист и ще се предотвратят тежките последици – инвалидността и възможната преждевременна смъртност, които може да се развият в резултат на метаболитния синдром.
За нас е важно също така кои въпроси вълнуват пациентите, тъй като погледът на лекарите понякога е различен от този на хората с немедицинско образование. Изключително държим на обратната връзка, свързана с проблемите на метаболитния синдром, за да отговорим на наболелите въпроси на всеки човек.
Повече информация ще откриете на сайта www.metaboliten-sindrom.bg.
Интервюто взе Антоанета ТИТЯНОВА