Д-р Алесандра Акили, пациентка на д-р Поцили, е в София по покана на група болни от МС и се е заела със задачата да опровергае твърдението, че „множествената склероза убива болните за 12 години“. „За ефективен контрол на заболяването от съществено значение e начинът на живот на пациента!“Това са думи на Карло Поцили, професор по неврология в Римския университет „Ла Сапиенца” и директор на Центъра за множествена склероза на болница „Сант’Андреа” в Рим. Проф. Поцили е категоричен, че днес терапията е в състояние да направи много форми на болестта „доброкачествени“, които преди са били инвалидизиращи.

Близо 40% от всички нови онкологични лекарства от 2000 г. насам са за онкохематологични болести, а над 334 медикамента за злокачествени заболявания са в процес на проучване. Под 11% от българите възприемат злокачествените заболявания на кръвта като контролируеми и дори лечими. За напредъка в лечението на тези болести са чували под 50% от всички, като 16% смятат иновациите в борбата с тях за съществени.

Институции и граждански организации се ангажираха да противодействат на рекламата и промоцията на тютюневи изделия, на спонсорството от страна на тютюневата индустрия, както и на популяризирането и идеализирането на публичния образ на тютюневата индустрия в България. Те подписаха общ меморандум, иницииран от гражданската Коалиция за живот без тютюнев дим, с подкрепата на офиса на Световната здравна организация и в партньорство с Министерство на здравеопазването.

За да се повиши здравният статус на обществото, е нужна Национална диабетна програма, категорични са специалистите. Средната продължителност на живота сред хората с диабет тип 2 се е увеличила с една година и е с 6 месеца по-голяма, отколкото сред останалата част от населението. Основните причини за това са подобреният контрол над заболяването в следствие на напредъка на медицината, както и че тези пациенти полагат повече грижи за здравето си в сравнение с цялото население. Независимо от отчетените положителни тенденции, остават още нерешени проблеми в областта на обучението, проследяването и най-вече в осигуряването на нужната първична профилактика за всички хора в България.