Банер
Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Созопол

Созопол съчетава по уникален начин живописна природа, старинност и културна атрактивност. Най-старият черноморски град е разположен на 34 км южно от Бургас на живописен скалист полуостров.

Златните плажове, характерната архитектура на созополските възрожденски къщи от XIX в., древните руини внасят допълнителна романтика и превъръщат Созопол в предпочитан курорт. Разходка по тесните калдъръмени улички на стария град пренася в отминали векове, а колекциите от амфори, котви, останки от кораби в Археологическия музей и в Художествената галерия е пряка среща с историята.
Подводните проучвания в залива разкриват останки от жилища, кораби и оръдия от бронзовата епоха, които дават сведения за едни от най-древните европейски градове. Първи заселници на Созопол били траките. През VII в. пр. н.е. селището става гръцка колония с името Аполон. Поддържаща активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Намерените находки доказват, че градът е бил важен търговски център. Свидетелство е емблемата на града - котва, която Аполония сече върху монетите от VI в. пр.н.е. Богатият град бил център на изкуството. Наричали Созопол Аполония Магна (Велика). Тук са отеквали стъпките на Анаксимандър - първоучител на европейските философи, който открил слънчевия часовник. Богатството на Созопол привличало и нашественици. Римляните взели като трофей 13-метрова бронзова статуя на Аполон, която и до днес се съхранява в Капитолия в Рим.
Созопол е уникален музей от световен мащаб, разкриващ развитието на най-забележителните човешки цивилизации.Той е разположен върху живописния полуостров и градската му структура е изградена в резултат на вековно напластяване, унаследяване и приемственост на различни култури. Забележителност за града е параклисът “Св. Зосим”, построен върху руините на средновековна църква. Жителите на средновековния град го приели за свой покровител, защото първоначално мислели, че е роден в техния град. Най-голямото богатство на параклиса е икона, рисувана от великия майстор Димитър от Созопол. Тук се съхраняват икони от XIX в. В предната част на параклиса е вградена мраморна надгробна плоча от V в. пр. н. е. на млада жена.С особено значение днес са античният и средновековен християнски комплекс, които се намират в центъра на Созопол. Впечатляват крепостните стени и архитектурният резерват, включващ повече от 1180 възрожденски къщи, историческите и мемориални паметници. В Созопол се вижда какво е било градоустройственото развитие по Черноморие в античността и средновековието. В разкритата средновековна черква са показани антични паметници, които илюстрират култорното развитие на града през вековете. Крепостна стена е опасвала града през почти всички етапи на развитието му. Стените и кулите са били част от високия скалист и стръмен бряг. Входната порта се е намирала на улицата, излизаща на сегашния вълнолом в най-ниската част на града при морето.
В околността на Созопол също има множество запазени култови комплекси, останки от крепостни стени от късната античност и средновековието, некрополи, праисторически гробници (с. Росен, с. Вършило, с. Ново Паничарево, с. Крушевец, с. Веселие, с. Зидарово, в местностите Бакърлъка, Буджака, Вятърниците, Садъково, Лободово кале, на н. Атия, н. Акра, н. Червенкав). За паметници на културата са обявени и 107 къщи от съседните села (с. Зидарово, с. Крушевец, с. Индже войвода, с.Веселие, с. Вършило). На островите Св. Иван и Св. Петър се намират останките на манастира “Св. Йоан Предтеча”, древногръцки храм на Аполон, античен фар, пещи от антични времена за железодобив. В околностите на Созопол през ХIII - ХIV век е имало 5 манастира, като главен е "Св. Йоан" от острова. Манастирът показва взаимното влияние на двете съседни култури - българската и византийската. Созопол и остров "Св. Иван" демонстрират културната симбиоза от Средновековието до ХV в. Манастирът е разположен на южния бряг на големия остров срещу Созопол. Това е най-големият остров по българското Черноморие, което е предпоставка там да се построи манастира. Останките от съборната черква на манастира се виждат от града. Стените са запазени на значителна височина. Градежът е типичен за български храмове от ХII-ХIV в. Около черквата има останки от други сгради. В течение на вековете новата съборна черква се променяла в архитектурно отношение. Двете чрекви са били обградени със зид откъм морето. Тук се намира мраморен фронтон с растителна украса и кръст в средата. Втората черква на манастира е по-ранна от Х-ХI в. и е посветена на Света Богородица. Византийският пълководец Михаил Глава обновил манастира през 1263 г. и построил нови сгради.