Банер
История на България

Малко са европейските държави, които имат богата и древна история като България. Разположена на кръстопът между Изтока и Запада, от дълбока древност тя е обитавана от високоразвити цивилизации, оставили зад себе си свидетелства за процъфтяващи култури.

Днес на територията на страната са регистрирани около 40 хиляди паметника на културата от различни епохи. България е обитавана от най-ранни исторически времена - на територията й е намерено най-старото в Европа селище от неолита. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, като през XI-VI в. пр.н.е. се появяват първите тракийски държавни обединения. Техният разцвет е през VII-VI в. пр.н.е. Оттогава е легендата за Орфей и орфеизмът, възникнали по българските земи. През I век пр.н.е. траките са завладени от Рим, а V в. от Византия. Постепенно са претопени от славянските племена, заселили се през VI в. на Балканския полуостров. През втората половина на VII в. на територията на днешна Румъния и Североизточна България се заселват прабългарите, наследници на Велика България на Кубрат. В съюз със славяните прабългарите, предвождани от хан Аспарух, образуват Българската държава (681г.), призната от Византия. За столица е обявена Плиска. Ако погледнем картата на Европа от VII-X в., ще констатираме, че са съществували две могъ¬щи християнски империи - Византийската и Франкската, два каганата - Аварският и Хазарският, и могъщата българска държава. Политико-културното развитие на източния дял на континента през тези векове е зависело от българите. Под управлението на хан Тервел (700-718) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. При хан Крум (803-814) България граничи с империята на франките на Карл Велики, а на изток българските войски достигат до Константинопол. През 864 г., при управлението на княз Борис І (852-889), българите приемат християнството като официална религия. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. По време на управлението на цар Симеон І (893-927) България е една от великите сили в Европа, достигайки до Черно море, Бяло море и Егейско море. Установява се “Златния век на българската култура”, столицата се премества в Преслав, а българският цар достига до стените на столицата на Византия Константинопол. По времето на Второто българско царство (1186 г.– 1396) България отново е първенствеща сила на Балканите. Царете Асен и Петър преместват столицата във Велико Търново, а при царуването на Калоян (1197-1207) са отблъснати рицарите и предводителят им Балдуин е пленен. При Цар Иван Асен ІІ (1218 -1241) България достига своя най-голям разцвет и установява политическа хегемония в Югоизточна Европа. Разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море.
През 1396 г. България е покорена от Османската империя и спира инванзията й към Централна Европа. В продължение на пет века християнското население е подложено на геноцид и живее в тежки условия на робство. Хилядолетната култура е унищожена, градовете изпепелени, населението масово избито, ако не приеме исляма. Една от най-мощните и древни европейски държави изчезва за дълго от картата на континента. Въпреки това българите не спират опитите да извоюват свободата си. В началото на XVIII в. започва българското Възраждане и борбата за незавима църква, за просвета и за национално освобождение. След неуспешното Априлско възстание (1876 г.), жестоко смазано и удавено в кръв от Турската империя, е привлечено вниманието на европейската общественост към българския национален въпрос. След последвалата Руско-Турската война (1877-1878) , страната е възстановена, като границите на Санстефанска България стигат от Черно до Бяло море и включват самоопределилите се като българи в рамката на Българската патриаршия. След намесата на Великите сили и подписването на унизителния Берлинския договор (1878), България е разкъсана на 3 части: Княжество България (с княз Александър Батенберг), Източна Румелия (автономна област с губернатор, назначен от султана) и Тракия и Македония, върнати в робство в рамките на Османската империя. Този несправедлив договор е в основата на множество конфликти на Балканите, продължаващи и до днес (войната в Сърбия, в Косово, Кипърския въпрос и др.) Княжество България и Източна Румелия успяват да се обединят през 1885 г., но не така щастливо завършва борбата за независимост на Македония и Одринска Тракия. Избухналото Илинденско-Преображенско въстание през 1903 г. е потопено в кръв. Последвалите Междусъюзническа (1913) и Първа световна война (1919) откъсват крупни територии от Македония, Тракия и Добруджа, населени с българи. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира, а мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, нейни територии се присъединени към съседни държави. През Втората световна война, въпреки че воюва на страната на Оста, България е единствената държава в Европа, която не позволява депортирането на българските евреи (50 000). От древността до наши дни тя е пример как различни етноси могат да живеят мирно и градивно.
На 09.09.1944 г. се установява правителството на Отечествения фронт, след като армията на СССР навлиза в България. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт и управлява с подкрепа на земеделците. Следва национализация на земята, банките и частната собственост. Земеделските стопани са обединени в кооперации. По време на социалистическото управление (1944-1991г.) България води мирна политика, изгражда стабилна икономика, здравеопазване, образование и култура.
На 10.11.1989 г. в страната е извършен преврат и България поема по пътя на демократичните промени. Приета е нова конституция(1991 г.), създава се многопартийна политическа система, стартира приватизацията и връщането на земята - процес, който продължава и досега. Периодът на демократичен преход за България протече мирно, за разлика от съседните Балкански държави. През 2004 г. България е приета за член на НАТО, предстои й приемане в Европейския съюз през 2007 г.